— Не се притеснявай за мен — засмя се той. — Сърцето ми не е много добре, но не е толкова зле, че да не може да понесе малко вълнение. Всъщност може дори да ми се отрази добре. Животът бе невероятно скучен, преди да пристигнеш.
След като Джейсън седна, запали пурата и отпи от портото си, Виктория няколко пъти се опита да направи така, както я бе посъветвал херцогът, но щом погледнеше Джейсън и понечеше да повдигне въпроса за дрехите си, смелостта й я напускаше. Тази вечер милордът бе облякъл за вечеря хубав тъмносив костюм с тъмносиня жилетка и перленосива копринена риза. Въпреки доброто си облекло и небрежния начин, по който бе протегнал дългите си крака, излъчваше укротена, груба властност. В него имаше нещо примитивно и опасно и Виктория имаше неприятното чувство, че елегантното му облекло и отпуснатата поза бяха просто заблуда, чиято цел бе да подлъже невнимателните да повярват, че е цивилизован, след като той изобщо не беше такъв.
Джейсън се раздвижи леко и момичето му хвърли един поглед. Главата му бе наведена назад. Бе захапал пурата с равните си бели зъби, отпуснал ръце върху облегалките на стола си, а лицето му бе потънало в сянка. Студени тръпки полазиха по гърба на Виктория, когато се запита какви ли тъмни тайни се криеха в миналото му. Със сигурност трябваше да са много, за да стане толкова циничен и непристъпен. Имаше вид на човек, който е извършил всички ужасни и непозволени неща на света — неща, от които бе станал студен и груб. И все пак той бе красив — неприятно, опасно хубав, с антрацитеночерна коса, зелени очи и невероятно тяло. Виктория не можеше да го отрече и ако не се страхуваше от него, щеше да поиска да си поговорят. Колко съблазнителна беше идеята да се сприятели с него — съблазнителна като грях, призна си тя — и глупава, като да поискаш да се сприятелиш с дявола. И вероятно също толкова опасна.
Виктория си пое внимателно дъх и точно когато се приготви любезно, но твърдо да настои траурните й дрехи да бъдат върнати, Нортръп влезе и обяви пристигането на лейди Кърби и госпожица Кърби.
Виктория видя, че Джейсън застина и хвърли ядосан поглед към Чарлз, който му отговори със смутено свиване на раменете и се обърна към Нортръп.
— Отпрати ги… — започна, но вече беше късно.
— Няма нужда да обявяваш пристигането ни, Нортръп — се решителен глас и една набита жена влезе в салона. Червеникавокафявите сатенени поли на роклята й се влачеха по пода, а след нея се носеше тежкият аромат на парфюм. Жената бе последвана от хубава брюнетка приблизително на възрастта на Виктория. — Чарлз! — възкликна лейди Кърби и лицето й светна. — Чух, че днес си бил в селото с млада дама на име госпожица Сийтън, и естествено дойдох лично да я видя.
Едва успяла да си поеме дъх, тя се обърна към Виктория и весело каза:
— Вие трябва да сте госпожица Сийтън. — Лейди Кърби спря, присви очи и внимателно започна да оглежда Виктория по начин, който остави момичето с впечатлението, че търси недостатъци. Тя намери един. — Каква интригуваща трапчинка на брадичката, скъпа моя! Как стана? При злополука ли?
— По рождение — отвърна девойката и се усмихна, твърде смаяна от странната дама, за да се обиди. Всъщност момичето започваше да се пита дали Англия не е пълна с чудати, зле възпитани, невъзприемчиви хора, чиито ексцентричности бяха или поощрявани, или пренебрегвани заради титлите или благосъстоянието им.
— Колко тъжно — каза лейди Кърби. — Притеснява ли ви… или ви боли?
Виктория се усмихна:
— Само като се гледам в огледалото.
Недоволна от отговора й, лейди Кърби се обърна и застана пред Джейсън, който бе застанал до камината.
— Е, Уейкфийлд — обърна се тя към него, — от това, което видях, обявата във вестника трябва да е вярна. Ще ти кажа истината. Не повярвах. Е, така ли е?
Джейсън вдигна вежди:
— Кое?
В този момент Чарлз извика, заглушавайки думите на лейди Кърби:
— Нортръп, донеси на дамите нещо освежително!
Всички седнаха. Госпожица Кърби седна до Джейсън, а Чарлз бързо започна да говори за времето. Лейди Кърби го слушаше незаинтересовано, докато той изчерпа монолога си. След това рязко се обърна към Джейсън и попита направо:
— Уейкфийлд, годежът ти валиден ли е или не?
Джейсън вдигна чашата към устните си и студено я изгледа.
— Не.
Виктория видя чувствата, които се изписаха по лицата на хората около нея в отговор на тази единствена дума. Лейди Кърби бе доволна, дъщеря й — очарована, Чарлз бе нещастен, а лицето на Джейсън бе непроницаемо. И той мигновено спечели състрадателното сърце на Виктория. Съвсем не беше чудно, че бе толкова студен и груб — жената, която бе обичал, сигурно бе развалила годежа им. Но й се стори странно, че лейди Кърби се обърна към нея, като че очакваше да каже нещо.