Мъжът излезе от стаята и се върна в своята. Наля си коняк, след това седна и подпря крака на масата. Запита се защо Виктория Сийтън събуждаше у него странно желание да я покровителства. Беше възнамерявал да я изпрати обратно в Америка веднага щом пристигне, и това беше, преди да обърка дома му. Може би защото беше толкова крехка и уязвима и толкова млада и нежна, че събуждаше бащинско чувство в него. А може би прямотата й нарушаваше душевното му равновесие. А може би беше заради очите й, които се взираха в лицето му все едно търсеха душата му. Тя не притежаваше хитростите на кокетките. Не й и трябваха, кисело си помисли той. Тези очи можеха да съблазнят и светец.
Глава осма
— Не мога да ти опиша колко много съжалявам за снощи — каза Чарлз на Виктория, докато двамата закусваха на следващата сутрин. — Сгреших, че обявих годежа ти с Джейсън, но толкова се надявах двамата да си допаднете. Що се отнася до лейди Кърби, тя е стара вещица. От две години дъщеря й се влачи след Джейсън. Затова двете долетяха тук — да те видят.
— Няма нужда да ми даваш обяснения, чичо Чарлз — мило отвърна Виктория. — Нищо не е станало.
— Може и така да е, но освен всичко друго Кърби е и голяма клюкарка. Сега, след като знае, че си тук, ще се погрижи и всички останали да го научат, което означава, че скоро ще се появят посетители, които ще изгарят от желание да те видят. А това означава, че ни е необходима подходяща придружителка, за да не може никой да каже, че живееш сама с двама мъже. — Той вдигна поглед при влизането на Джейсън. — Тъкмо обяснявах на Виктория необходимостта от придружителка. Изпратих да повикат Флоси Уилсън — добави херцогът. Флоси Уилсън бе неомъжената му леля, която се бе грижила за малкия Джейми. — Тя е единствената подходяща придружителка за Виктория, за която се сещам, тъй като познава обществото.
— Добре — разсеяно отвърна Джейсън, застана до Виктория и погледна към нея. — Надявам се, че снощната ти „злоупотреба“ не е оказала лоши последствия.
— Абсолютно никакви — лъчезарно отвърна момичето. — Всъщност доста ми хареса, след като свикнах с вкуса.
Той се усмихна, а сърцето на Виктория трепна. Джейсън Филдинг притежаваше усмивка, която можеше да разтопи и лед.
— Внимавай да не ти хареса твърде много — каза той и закачливо добави — … братовчедке.
Заета с плановете как да направи Джейсън свой приятел, Виктория не обърна внимание на разговора, който двамата мъже поведоха, докато той не я попита:
— Чу ли ме, Виктория?
Момичето вдигна поглед.
— Съжалявам. Не те слушах.
— В петък на гости ще ми дойде един съсед, който наскоро се върна от Франция — повтори Джейсън. — Ако доведе жена си, бих искал да те запозная с нея. — Радостта на Виктория от приятелското предложение бе помрачена от последвалото безцеремонно пояснение: — Графиня Колингуд е отличен пример как трябва да се държиш в обществото. Ще постъпиш умно, ако я наблюдаваш и й подражаваш.
Тя се изчерви и се почувства като непослушно дете, на което току-що са казали, че трябва да следва нечий пример. Освен това вече себе срещнала с четирима английски аристократи — Чарлз, Джейсън, лейди Кърби и госпожица Йохана Кърби. С изключение на херцога с останалите й бе трудно да общува, затова не се радваше на възможността да се срещне с още двама. Въпреки това Виктория потисна раздразнението и не показа ужаса си от предстоящата среща.
— Благодаря ти — любезно изрече тя. — С нетърпение очаквам да се запозная с тях.
Следващите четири дни за Виктория преминаха приятно в писане на писма и беседи с Чарлз. На петия ден следобед тя слезе в кухнята, за да поиска чиния с остатъци от храна за Уили.
— Това куче ще надебелее толкова, че ще можете да го яздите, ако продължите да го храните така — добродушно й каза госпожа Крейдък.
— Дотогава ще мине още много време — отвърна Виктория и й се усмихна. — Може ли да взема онзи голям кокал… или смяташ да правиш супа от него?
Госпожа Крейдък я увери, че няма такива намерения, и й даде кокала. Виктория й благодари, обърна се да си тръгне, но се сети нещо и отново се обърна към госпожа Крейдък.
— Снощи господин Филд… искам да кажа негова светлост — поправи се, като видя как слугите замръзнаха по местата си при споменаване името на Джейсън — каза, че не е ял по-вкусна печена пуйка. Може да е забравил да ти каже — допълни, напълно убедена, че Джейсън никога не би си направил труда да го каже. — Но би искал да знаеш.
Госпожа Крейдък се изчерви от удоволствие.
— Благодаря, милейди — любезно отвърна тя. Виктория се усмихна и излезе.