— Ето това е истинска дама — каза госпожа Крейдък на другите, след като момичето си отиде. — Мила и любезна. И изобщо не е като онези високомерни кукли, които господарят намира в Лондон и води от време на време. О’Мейли каза, че е графиня. Чул, че негово сиятелство казал така на лейди Кърби.
Виктория отиде до мястото, на което през последните девет дни носеше храна на Уили. Вместо както обикновено да крие в убежището си сред дърветата, когато я видя, той изтича няколко крачки пред тях.
— Ето — каза момичето и тихо се засмя. — Виж какво ти донесох.
Сърцето на Виктория заби победоносно, когато голямото куче дойде почти до нея.
— Уили, ако ми позволиш да те погаля — продължи тя, приближи се малко и поднесе купата към него, — след вечеря ще ти донеса още един вкусен кокал.
Той спря изведнъж и я загледа със смесица от страх и недоверие.
— Знам, че искаш кокал — каза Виктория и направи още а стъпка към него, — а аз искам да съм ти приятелка. Сигурно си мислиш, че тази храна е примамка — продължи, бавно се приведе и остави купата на земята. — И си прав. И аз съм самотна като теб, но можем да станем добри приятели, знаеш ли, че никога не съм имала куче?
Блестящите му очи се отместиха към храната и после отново се върнаха към нея. След малко се приближи до купата, но не изпусна момичето от очи дори когато сведе глава и започна да унищожава храната. Докато животното ядеше. Виктория продължи тихо да му говори с надежда да го успокои:
— Не мога да си представя какво си е мислил господин Филдинг, когато ти е избирал името… не ми приличаш на Уили. Бих те нарекла Улф или Емперър… нещо, което подобава на дивия ти вид.
Щом изяде храната, кучето започна да отстъпва, но Виктория бързо извади лявата си ръка и му показа огромния кокал, който криеше зад себе си.
— Трябва да го вземеш от ръката ми, ако искаш да го изядеш — каза тя. Животното погледна кокала само за миг, преди огромните му челюсти да го захапят и да го задърпат от ръката й. Тя очакваше той бързо да избяга в гората, след като го вземе, но за нейно удоволствие след напрегната пауза, по време на която я гледаше зорко, кучето се просна близо до краката й. Изведнъж Виктория почувства, че щастието й се усмихва. Вече не се чувстваше нежелана в Уейкфийлд Парк — и двамата мъже от рода Филдинг й бяха приятели, а скоро щеше да има за свой другар и Уили. Тя коленичи и погали голямата му глава.
— Трябва да те среша — каза. — Иска ми се Дороти да можеше да те види — тъжно продължи момичето. — Тя обича животните и има подход към тях. Бързо щеше да те научи да правиш разни работи. — Мисълта накара Виктория да се усмихне, но след това на лицето й се изписа тъга.
На следващия ден Нортръп дойде да й съобщи, че лорд Колингуд е пристигнал и лорд Филдинг желае тя да отиде при него в кабинета му.
Виктория седна пред огледалото, за да събере косата си на кок и да се подготви да се срещне с дебела, студена, горделива аристократка на възрастта на лейди Кърби.
— Каретата й се счупила по пътя и двама селяни я взели със себе си — казваше Джейсън на Робърт Колингуд със студена усмивка. — Докато сваляли сандъка й от каруцата, две от прасенцата изскочили и Виктория хванала едното точно когато Нортръп отварял вратата. Като видял прасенцето в ръцете й, я взел за селянка и й казал да отиде да достави провизиите отзад. Когато Виктория възразила, наредил на един от лакеите да я изхвърли от имението — завърши Джейсън и подаде на Робърт чаша бордо.
— Мили Боже! — възкликна графът и се засмя. — Какъв прием! — Вдигна чашата си за тост и каза: — За твое щастие и дано съпругата ти винаги да има такова търпение.
Джейсън се намръщи.
Робърт се опита да обясни думите си:
— Тъй като не се е обърнала и не е взела първия параход за Америка, мога единствено да заключа, че госпожица Сийтън притежава голяма доза търпение — най-важното качество на една съпруга.
— Обявата на годежа в „Таймс“ е дело на Чарлз — равно изрече Джейсън. — Виктория е негова далечна братовчедка. Когато научил, че е останала без семейство и идва тук, решил, че трябва да се оженя за нея.
— Без да те попита? — не повярва Робърт.
— Научих, че съм сгоден по абсолютно същия начин като всеки друг — от „Таймс“.
— Представям си изненадата ти.
— Яростта — поправи го Джейсън. — И тъй като сме на темата, надявах се жена ти да дойде днес с теб, за да се запознае с Виктория. Разликата между нея и Каролайн е само няколко години и мисля, че двете биха могли да станат приятелки. В интерес на истината Виктория се нуждае от приятелка. Доколкото разбрах, висшето общество е било скандализирано, когато майка й се е омъжила за ирландски лекар, и старата лейди Кърби очевидно смята отново да раздуха нещата. Не стига това, ами и прабабата на Виктория, херцогиня Клермонт, не желае при себе си момичето. Виктория е графиня, но това не означава, че висшето общество веднага ще я приеме. Разбира се, Чарлз ще я подкрепя и ще й помага. Никой няма да посмее да се прави, че не я познава.