— Не си направила нищо нередно? Нищо не те е застрашавало? — повтори Джейсън. Погледът му се спря върху гърдите й, които се надигаха от учестеното й дишане. Изведнъж Виктория осъзна, че е полугола и мокра. — А ако не аз, а някой друг беше тук и те гледаше… какво щеше да стане според теб?
Виктория преглътна. Спомни си как веднъж се бе прибрала късно вечерта, а баща й бе събрал приятели да я издирват в гората. В първия момент той се бе зарадвал на завръщането й. След това тя два дни не можеше да сяда.
— Не… не знам какво щеше да стане — отвърна и се опита да засрами Джейсън. — Сигурно щеше да ми подаде дрехите и…
Той сведе поглед към устните й. После го плъзна по извивката на шията й към изкусително надигнатите й гърди. Те се издигаха и потрепваха подканващо, подчертавайки факта, че тя е привлекателна жена, а не детето, което той се убеждаваше, че е.
— Щеше да се случи това! — отсече Джейсън и впи устни в нейните в груба целувка, която трябваше да я накаже и да я унижи.
Виктория се изви в ръцете му, опитвайки се да се освободи. Но борбата й само го ожесточи повече и целувката му стана по-груба.
— Моля те! — прошепна тя почти през сълзи. — Съжалявам, че те уплаших…
Ръцете му бавно се отпуснаха. Той вдигна глава и погледна уплашените й очи. Виктория скръсти ръце пред гърдите си. Мократа й коса се спускаше по раменете като рубинен лист, покрит със златен варак. Сапфирените й очи бяха разширени от страх и разкаяние.
— Моля те! — гласът й трепереше, а тя се опитваше да продължи примирието им, което бе продължило почти пет дни. — Не се гневи! Съжалявам, че те уплаших! Плувам от дете, но днес не трябваше да го правя. Разбрах!
Признанието й свари Джейсън неподготвен. Откакто спечели състоянието и титлата си, върху него бе приложена всяка женска хитрост, но без успех. Откровеността на Виктория, красивото й лице и усещането за съблазнителното й тяло, притиснато към неговото, му подействаха като силен афродизиак. Желанието се събуди в него и възпламени кръвта му. Не се сдържа и привлече младото момиче по-близо до себе си.
Виктория видя нещо примитивно и ужасяващо да просветва в очите му, когато ръцете му отново стегнаха хватката си върху нейните. Тя рязко се отдръпна. В гърлото й се надигна вик, но устните му се впиха в нейните с настоятелно желание, което накара тялото й да застине неподвижно. Като уплашено зайче, хванато в капан, тя се дърпаше, докато не усети ръцете му нежно да се движат по гърба и раменете й. Устните му умело я целуваха.
Замаяна, вдигна ръце в търсене на опора. Това невинно действие предизвика незабавна реакция у Джейсън. Притисна я по-силно, а целувката му стана по-страстна. Устните му настоятелно търсеха нейните. Виктория се вдигна на пръсти в отговор на силния натиск на ръцете му. Той простена, когато тя притисна тялото си към неговото.
Виктория се откъсна от него, ужасена от онова, което прави, и го отблъсна.
— Спри! — извика тя.
Джейсън я пусна така внезапно, че момичето залитна. След това милордът шумно си пое дъх. Виктория ядосано го погледна в очите, очаквайки да хвърли цялата вина за тази абсолютно непристойна целувка върху нея.
— Предполагам, че и за това съм виновна. Не се съмнявам, че ще кажеш, че съм си го просила.
Устата му се изкриви в жестока усмивка и за миг тя си помисли, че Джейсън се опитва да запази самообладание.
— Ти направи първата грешка този следобед — най-сетне за той. — Тази беше моя. Съжалявам.
— Какво?! — извика тя.
— Противно на това, което очевидно мислиш за мен — отвърна той, — нямам навика да прелъстявам невинни…
— Не съм била прелъстена — гордо изрече Виктория.
— Така ли? — попита Джейсън.
— Не. Не бях прелъстена!
— Тогава ти предлагам да се облечеш, преди да ти докажа колко грешиш.
Виктория отвори уста, за да направи забележка за оскърбителното му отношение, но дръзката му усмивка я спря.
— Невъзможен си! — неубедително каза тя.
— Права си — съгласи се той и се обърна, за да може момичето да се преоблече.
Виктория направи отчаян опит да се овладее и бързо се облече. Андрю я бе целувал няколко пъти, но никога по този начин. Джейсън не трябваше да го прави, нито пък трябваше да е така нетърпимо уверен. Тя беше убедена, че има право да е бясна, но може би в Англия нещата стояха различно. Може би щеше да изглежда като глупачка, ако повдигнеше въпроса. А дори и да го направеше, Джейсън щеше да свие рамене.
— Ти наистина си невъзможен — повтори тя.
— По този въпрос вече се споразумяхме.
— Освен това си непредсказуем.
— В какъв смисъл?