— Хайде, Уили — каза тя. — Да идем да кажем на лорд Филдинг, че граф и графиня Колингуд пристигнаха, и да спестим на бедния господин О’Мейли излишното разкарване до конюшните.
Кучето вдигна голямата си глава и я изгледа с умните си очи, но не помръдна.
— Време е да престанеш да се криеш от хората. Не съм ти слугиня и повече няма да ти нося храна тук. Нортръп ми каза, че преди си ядял в обора. Хайде, Уили! — повтори момичето, решено да поеме контрол поне над тази част от живота си. Виктория направи още две крачки и зачака. Кучето се изправи и я погледна. Погледът му я увери, че е разбрало командата.
— Уили — раздразнено каза тя, — омръзна ми от нахални мъже. — Виктория щракна с пръсти. — Казах ела! — Отново направи крачка напред, извърнала глава, твърдо решена, ако трябва да влачи упоритото животно за врата. — Ела! — остро повтори и този път кучето бавно тръгна подире й.
Виктория се отправи към конюшните. Джейсън излезе, хванал пушката си в ръка.
Пред къщата граф Колингуд подаде ръка на жена си, за да слезе от каретата.
— Ето ги! Там са! — каза той на съпругата си и кимна към конюшните. След това я хвана под ръка и тръгнаха през ливадите към другата двойка. — Усмихни се! — пошегува се той с жена си, като разбра, че не бърза да се срещне с домакините. — Имаш вид на човек, който ще се среща с палач.
— Това в голяма степен отговаря на начина, по който се чувствам — призна Каролайн и му се усмихна стеснително. — Знам, че ще ми се изсмееш, но лорд Филдинг доста ме плаши. — Тя кимна. — Не съм единствената, която се чувства така. Почти всички треперят от него.
— Джейсън е чудесен човек, Каролайн. Върнах си многократно всяка инвестиция, която бе така добър да ми препоръча да направя.
— И така да е, той си остава ужасно недостъпен и… и отблъскващ. Освен това е в състояние така да ти говори, че ти идва да потънеш в земята от срам. Миналия месец казал на госпожица Фарадей, че не харесва жени, които се усмихват престорено — особено онези, които му висят на врата, докато се усмихват така.
— Какво му е отговорила госпожица Фарадей?
— Какво би могла да отговори? Висяла му на врата и се усмихвала престорено. Изпаднала в толкова неловко положение. — Пренебрегвайки многозначителната усмивка на съпруга си, Каролайн приглади белите си ръкавици. — Не мога да разбера какво намират жените в него. Вярно е, че е богат, има шест имения и Бог знае колко лири годишно. А и да не забравяме, че той ще бъде следващият херцог Атъртън. Трябва да призная, че е необичайно хубав…
— Но не можеш да разбереш какво намират жените в него? — закачи я съпругът й и се засмя.
Каролайн поклати глава и понижи глас:
— Поведението му изобщо не е приятно. Тъкмо обратното. Шокиращо рязък е.
— Когато един мъж е преследван заради богатството и титлата си, трябва да бъде извиняван, че от време на време губи търпение.
— Ти може и да мислиш така, но що се отнася до мен, най-искрено съчувствам на бедната госпожица Сийтън. Помисли си само колко ужасена трябва да е от факта, че живее в една къща с него.
— Не знам дали е ужасена, но имам впечатление, че е самотна и се нуждае от приятелка, която да й покаже как да се държи в обществото в Англия.
— Трябва да е много нещастна — повтори Каролайн, гледайки Виктория, която тъкмо стигна до Джейсън и му каза нещо.
— Графът и графинята пристигнаха — съобщи Виктория. Държеше се хладно, по любезно.
— Виждам. Последвали са те дотук — отвърна Джейсън. — На няколко крачки вдясно от теб са. — Той я погледна, след това замръзна. Вниманието му бе приковано от нещо зад нея. — Дръпни се! — нареди той, грубо я блъсна настрани и вдигна пушката към рамото си. Зад гърба си Виктория чу заплашително ръмжене и изведнъж разбра какво смяташе да направи Джейсън.
— Не! — извика тя. Ръката й се стрелна и блъсна дулото на пушката. Виктория се хвърли на колене към Уили, прегърна го и ядосано погледна Джейсън. — Ти си луд! Луд! Какво е направил Уили, за да бъде оставен да умре от глад или да бъде застрелян? — попита момичето и погали кучето по главата. — Да не е плувал в глупавия ти поток или се е осмелил да не изпълни някоя заповед, или…
Джейсън свали пушката.
— Виктория — каза той със спокоен глас, който контрастираше с напрегнатото му бледо лице. — Това не е Уили. Уили е коли и преди три дни го дадох на Колишуд за разплод.
Ръката й замръзна.
— Освен ако не съм си загубил зрението и ума си през последната минута, животното, към което така майчински се отнасяш, е поне наполовина вълк.