Виктория Сийтън бе пълна с изненади и обещания — помисли си той, докато тайно я изучаваше. Нещо дълбоко в нея я караше да искри и да грее като скъпоценен камък; камък, на който му трябваше само подходяща подложка и обков; елегантни дрехи, които да подчертаят привлекателната й фигура и красивото й лице, великолепна къща, на която да бъде стопанка и царица; съпруг, който да я укроти; бебе на ръцете, което да люлее и кърми…
Седнал срещу нея на масата, Джейсън си припомни старата си, отдавна изоставена мечта да си намери съпруга, която да сгрее дома му с топлината и смеха си… жена, която да споделя леглото му и да прогони тъмната празнина в сърцето му… жена, която да обича децата, с които ще го дари…
Джейсън побърза да протони наивните си младежки блянове и копнежи. Беше се оженил за Мелиса, вярвайки наивно, че една красива жена може да превърне тези мечти в реалност. Колко глупав бе, колко невероятно лековерен, за да вярва, че една жена може да се интересува от любов, деца или нещо различно от пари, бижута и власт. Той се намръщи, давайки си сметка, че Виктория Сийтън изведнъж бе възкресила тези мъчителни глупави копнежи.
Глава десета
Веднага след като семейство Колингуд си тръгнаха, Джейсън отиде в библиотеката, където Чарлз бе отишъл преди един час.
Херцогът веднага остави настрана книгата си и се усмихна на сина си.
— Обърна ли внимание на поведението на Виктория на вечеря? — разпалено попита той. — Не е ли прекрасна? Толкова е чаровна, уверена. Едва не се пръснах от гордост, докато я гледах! Тя е…
— Утре я отвеждаш в Лондон — прекъсна го Джейсън. — Флоси Уилсън може да дойде при вас за сезона.
— Лондон! Но защо? Защо трябва да бързаме?
— Искам да е далеч от Уейкфийлд и да не нося отговорност за нея. Заведи я в Лондон и й намери съпруг. Сезонът започва след две седмици.
Чарлз пребледня:
— Мисля, че ми дължиш обяснение за това свое внезапно решение.
— Вече ги го дадох. Искам да напусне имението и да не нося отговорност за нея.
— Не е толкова просто — отчаяно запротестира херцогът. — Не мога да пусна обява във вестника, че й търся съпруг. Трябва да го направим както трябва — като я представим в обществото.
— Тогава я заведи там и се залавяй за работа!
Чарлз прокара ръка през прошарената си коса, поклати глава и се опита да го разубеди:
— Къщата ми не е удобна за приеми…
— Използвай моята — прекъсна го младият мъж. — Тогава ти няма да можеш да оставаш там — възрази Чарлз, чудейки се как да попречи на плановете на сина си. — Ако останеш, всички ще решат, че Виктория е поредното ти завоевание. Фактът, че си сгоден за нея, няма да има никакво значение.
— Когато съм в града, ще отсядам в твоята къща — рязко отвърна Джейсън. — Вземи прислугата ми от Уейкфийлд Парк с теб. Могат да подготвят прием с еднодневно предизвестие. Правили са го.
— Ами роклите и гаранциите при „Алмак“…
— Нареди Флоси Уилсън да заведе Виктория при мадам Дюмос и да й каже, че искам най-доброто за Виктория. Веднага. Флоси знае как да уреди гаранциите при „Алмак“. Нещо друго?
— Нещо друго? — избухна баща му. — Като начало Дюмос е толкова известна, че дори аз съм чувал за нея. Така че няма да има време да ушие дрехите на Виктория, особено след като сезонът почти е започнал.
— Предай на Дюмос, че съм казал да използва собствената и преценка за гардероба на Виктория и да не пести средства. Червената коса на Виктория и дребният й ръст ще бъдат предизвикателство за нея. Ще я облече така, че ще засенчи всяка превзета блондинка и грациозна брюнетка в Лондон. Мадам Дюмос ще го направи дори ако трябва да не спи следващите две седмици и след това ще ми вземе двойно над обичайната си безбожна цена. Правил съм го и друг път. А сега, след като всичко е уредено, отивам да свърша малко работа.
Чарлз въздъхна дълбоко:
— Много добре, но ще тръгнем след три дни, не след един. Това ще ми даде време да предупредя Флоси Уилсън да се присъедини към нас в Лондон. Като неженен мъж не мога да живея в една и съща къща с Виктория без присъствието на придружителка. Особено в Лондон. Изпрати прислугата си, а да подготви къщата, а аз ще изпратя известие до Флоси да дойде в Лондон вдругиден. Сега искам да те помоля за една слуга.
— Каква?
— Не искам никой да научава, че годежът ти с Виктория е анулиран. Не веднага.