— Защо? — нетърпеливо попита Джейсън.
— Първо, ако членовете на обществото вярват, че Виктория вече сгодена за теб, няма да я наблюдават толкова внимателно. Ще може да се движи малко по-свободно и да огледа джентълмените, докато е свободна, преди да реши на кого да спре.
Като видя, че синът му е готов да спори, Чарлз бързо добави:
— Ще бъде много по-харесвана и много по-желана, ако лондонските контета вярват, че е получила предложение от теб. Само помисли. Всички заможни ергени в Лондон ще помислят, че тя наистина е специална, щом искаш да се ожениш за нея. От друга страна, ако разберат, че си я отхвърлил, ще се двоумят.
— „Приятелката“ ти лейди Кърби вече е казала на всички, че годежът е анулиран — отбеляза Джейсън.
Чарлз отхвърли думите ми с пренебрежително махване на ръката.
— Никой няма да обърне внимание на Кърби, ако ти кажеш обратното, когато отидеш в Лондон.
— Добре — отвърна младият мъж, готов да се съгласи с всичко само и само да ожени Виктория. — Заведи я в Лондон и я представи. Аз ще осигуря подходяща зестра. Дай няколко бала и покани всички франтове от Европа. Аз лично ще присъствам на дебюта й — хапливо добави. — И ще остана в Лондон, за да поговоря с евентуалните кандидати. Едва ли ще бъде трудно да се намери някой, който да ни освободи от присъствието й.
Джейсън беше толкова доволен, че е разрешил проблема с Виктория, и дори не се замисли над противоречивите аргументи на Чарлз за запазването на годежа.
Виктория влезе в библиотеката точно когато Джейсън излизаше от нея. Тя му се усмихна и се приближи към Чарлз.
— Готов ли си за вечерната ни игра на дама, чичо Чарлз?
— Какво? — разсеяно попита той. — Да, разбира се, скъпа моя. Цял ден с нетърпение очаквам момента, в който ще седнем да поиграем. — Те се настаниха от двете страни на дъската за дама.
Докато Виктория поставяше дванайсетте си бели пула на дванайсетте черни квадратчета от нейната страна, тайно хвърли замислен поглед към високия, елегантен, прошарен мъж срещу себе си, когото бързо обикваше като истински чичо. Тази вечер херцогът бе много елегантен с добре скроеното тъмно сако. Спомените им от детството го бяха разсмивали от сърце и той дори сам разказа няколко от своето, но сега изглеждаше замислен и разтревожен.
— Добре ли си, чичо Чарлз? — попита момичето, изучавайки лицето му, докато той поставяше дванайсетте си черни пула на черните полета от неговата страна.
— Да, разбира се — успокои я той. Но за първите пет минути от играта Виктория прескочи три от пуловете му и ги взе.
— Явно не мога да се съсредоточа в играта — призна той.
— Тогава да поговорим — предложи тя.
Херцогът се съгласи и се усмихна с облекчение. Виктория се опита да разбере какво го безпокои. Баща й смяташе, че хората трябва да споделят онова, което ги тревожи — особено хора със слаби сърца, защото по този начин намаляват вътрешното напрежение, което може да причини сърдечен удар. Виктория си спомни, че Джейсън беше с Чарлз точно преди тя да влезе в библиотеката и сметна, че това е най-вероятната причина за притесненията на негово сиятелство.
— Добре ли прекара вечерята? — започна тя с престорена небрежност.
— Невероятно — отвърна херцогът с вид на човек, който говори искрено.
— Според теб Джейсън доволен ли е от вечерята?
— Мили Боже, да! Много. Защо питаш?
— Направи ми впечатление, че той не разказа нищо за детството си.
Чарлз отмести поглед от нея.
— Може би не се е сетил за никаква забавна история.
Виктория не обърна внимание на думите му, тъй като търсеше начин да насочи разговора към него.
— Мислех, че може нещо, което съм казала или направила, да не му е харесало и да го е споделил с теб.
Чарлз отново я погледна.
— За мен ли се притесняваш, скъпа моя? Искаш да знаеш дали нещо ме тревожи?
Виктория се засмя:
— Толкова ли съм прозрачна?
Херцогът сложи ръка върху нейната и я стисна.
— Не си прозрачна, Виктория. Чудесна си. Интересуваш се от хората. Като те погледна, виждам надежда за света. Въпреки болката, която си преживяла през последните месеци, забелязваш кога един стар човек е уморен и му обръщаш внимание.
— Ти изобщо не си стар — възрази тя.
— Понякога се чувствам много по-стар отколкото съм. Тази вечер се чувствам така. Но ти ме развесели. Мога ли да ти кажа нещо?
— Разбира се.
— Някога исках да имам дъщеря. Представях си я точно като теб.
Гърлото й се стегна, а херцогът тихо продължи:
— Понякога те гледам, когато се разхождаш из градината или говориш с прислугата, и сърцето ми се изпълва с гордост. Знам, че може да ти се стори странно, тъй като нямам никаква заслуга за това, което представляваш, но изпитвам истинска гордост. Иде ми да изкрещя на циниците в целия свят: „Погледнете я. Тя е енергична, смела и красива. Когато Господ е създавал първата жена, е мислил за нея. Тя ще се бори за убежденията си, ще се защитава, когато е онеправдана, ще приеме извинението за това онеправдаване и ще прости.“ Знам, че вече много пъти си простила на Джейсън за отношението му към теб. Мисля си такива неща и след това се питам какво мога да ти дам, за да ти покажа колко те обичам? Какъв подарък прави човек на богиня!