На Виктория й се стори, че видя в очите му да проблясват сълзи.
— Хайде, стига! — каза Чарлз, засмя се и силно стисна ръката й. — След малко и двамата ще ревнем над дъската за дама. След като отговорих на твоя въпрос, ще отговориш ли на един мой? Какво мислиш за Джейсън?
Тя се усмихна нервно.
— Той е много щедър към мен — предпазливо започна.
— Не това имах предвид. Исках да знам какво мислиш лично за него. Кажи ми истината.
— Не разбирам защо ме питаш.
— Добре. Ще бъда по-конкретен. Намираш ли го за привлекателен?
Виктория потисна изненадата си и смеха, които предизвика въпросът му.
— Повечето жени смятат, че е изключително привлекателен — подхвърли бащата и гордо се усмихна. — А ти?
Момичето кимна и се опита да не показва смущението си.
— Добре, добре. А би ли се съгласила, че е много… а… мъжествен?
Виктория си припомни целувката при потока и силно се черви.
— Виждам, че мислиш така — продължи Чарлз и се засмя, тълкувайки погрешно причината за изчервяването й. — Отлично. А сега ще ти кажа една тайна: Джейсън е един от най-хубавите мъже, които познаваш и изобщо ще познаваш, Животът му не е бил розов, но е намерил сили да продължи напред, понеже има невероятна воля. Леонардо да Винчи е казал: „Колкото по-голяма е душата на човек, толкова по-силно обича.“ Тези думи винаги са ми напомняли за Джейсън. Той усеща нещата много дълбоко, но рядко го показва. И понеже е толкова силен, рядко среща съпротива от страна а другите и никога от младите дами. Това е причината, поради която понякога може да ти се струва малко… а… като диктатор.
Виктория не се сдържа и попита:
— В какъв смисъл животът му не е бил розов?
— Джейсън е човекът, който трябва да ти разкаже за живота си. Аз нямам право да го правя. Някой ден ще ти каже. Знам го. Но аз имам да ти кажа нещо друго. Джейсън реши да имаш лондонски сезон. С целия му блясък. Ще заминем за Лондон след три дни. Флоси Уилсън ще се присъедини към нас там и за оставащите две седмици до началото на сезона е те научи на всичко, което трябва да знаеш, за да се движиш в обществото. Ще останем в градската къща на Джейсън, която е много по-подходяща за забави от моята, а Джейсън ще отсяда в моята, когато е в града. Едно е тримата да сме едно тук, в уединението на провинцията, но това няма да може да продължи, щом отидем в Лондон.
Виктория нямаше ни най-малка представа какви са последиците от лондонския сезон, но внимателно изслуша описанието на баловете, вечеринките, театралните премиери и венецианските закуски, на които трябваше да присъства. Тя почти бе изпаднала в паника, когато Чарлз спомена, че и Каролайн Колингуд ще бъде в Лондон.
— Лейди Колингуд два пъти спомена, че се надява да отидеш в Лондон, за да продължите приятелството си и там. Това ще ти хареса, нали? — завърши Чарлз.
Виктория смяташе, че поне това ще й хареса, и си го призна, но се ужасяваше да напусне Уейкфийлд и да се изправи пред стотици непознати.
— След като уточнихме всичко това — завърши херцогът, отвори едно малко чекмедже в масата и извади от него колода карти, — искам да ми кажеш нещо. Когато приятелят ти Андрю те научи да играеш карти, случайно не те ли научи да играеш пикет?
Виктория кимна.
— Отлично. Да поиграем тогава.
Момичето с готовност се съгласи. Чарлз го погледна:
— Нали няма да лъжеш?
— За нищо на света.
Той бутна тестето към нея.
— Първо ми покажи как раздаваш отдолу. Ще сравним техниките си.
Виктория избухна в смях. Тя взе колодата за пикет и картите оживяха под пръстите й.
— Първо ще те излъжа, че тази вечер късметът е с теб — каза му, докато ловко раздаваше по две карти. Двамата получиха по дванайсет. Чарлз погледна ръката, която му бе дала. След това вдигна глава и изгледа момичето с възхищение.
— Четири попа. Бих заложил цялото си състояние на тази ръка.
— Ще загубиш — увери го Виктория с усмивка и свали картите си. — Имам четири аса.
— А сега да видим ти как раздаваш отдолу — предложи той.
И когато му показа, херцогът избухна в смях.