Играта на карти бе много забавна. Двамата се редуваха да раздават и всеки път получаваха невиждани печеливши ръце, а опитите им да се надлъжат ги забавляваха много.
Смеховете, които идваха от библиотеката, пречеха на Джейсън да се съсредоточи и той излезе от кабинета си, за да види какво става точно когато големият стенен часовник удари девет часа. Милордът завари Чарлз и Виктория да се превиват от смях, а на масата пред тях лежеше колода карти.
— Историите, които си разказвате, трябва да са още по-смешни от онези, с които се забавлявахте по време на вечеря — отбеляза Джейсън, пъхна ръце в джобовете си и изгледа двамата леко намръщено. — Чувам смеховете ви чак в кабинета си.
— Вината е моя — излъга баща му и лукаво намигна на момичето, докато ставаше. — Виктория искаше да играе пикет, а аз я разсейвам, като й разказвам вицове. Явно тази вечер не съм сериозен. Ще изиграеш ли няколко игри с нея?
Виктория очакваше Джейсън да откаже. Той изненадано погледна към Чарлз, но седна срещу нея. Херцогът застана зад стола на сина си и остана там, докато Виктория не го погледна. Той й отговори с поглед, който ясно казваше: „Победи го. Лъжи!“
— Ти ли предпочиташ да раздаваш, или аз? — невинно попита Виктория.
— Ти, разбира се — възпитано отвърна Джейсън.
Тя се погрижи да му създаде измамно чувство за сигурност и разбърка картите, без да показва никаква ловкост. След това започна да ги раздава. Джейсън погледна през рамо към Чарлз и го помоли за чаша коняк. После се облегна назад, пали пура и пое чашата, предложена му от херцога.
— Няма ли да си видиш картите? — попита Виктория. Захапал пурата между равните си бели зъби, Джейсън пъхна ръце в джобовете си и замислено погледна момичето.
— Обикновено предпочитам да получавам картите си от горната страна на тестето — провлачено отвърна той.
Виктория потисна смеха си и се опита да блъфира.
— Не знам за какво говориш.
Той предизвикателно вдигна вежда.
— Знаеш ли какво става с измамниците на карти?
Виктория облегна лакти на масичката, опря брадичка на дланите си и го погледна с засмените си сини очи.
— Не. Какво?
— Страната, която е била измамена, отправя предложение към страната, която с извършила измамата, и често се стига до дуел за уреждане на въпроса.
— Искаш да ме предизвикаш на дуел ли? — дръзко попита момичето, забавлявайки се.
Джейсън отпуснато седеше в стола си и изучаваше усмихнатото й лице и искрящите сини очи, докато обмисляше въпроса.
— Толкова добър стрелец ли си, колкото се изкара днес, когато ме заплаши?
— По-добър — без колебание заяви тя.
— А как си със сабите?
— В живота си не съм хващала сабя, но може би лейди Каролайн ще застане на мое място. Тя е отличен фехтувач.
— Питам се кой ли зъл дух ме облада, за да си помисля, че двете с нея ще сте безопасни. — След това маркизът добави нещо, което й се стори като прекрасен комплимент. — Бог да е на помощ на лондонските контета през този сезон. Сърцата на всички ще са сломени, когато свършиш с тях.
Виктория още се отърсваше от изненадата си от високото му мнение за ефекта, който би имала върху господата, когато Джейсън рязко изрече:
— А сега ще изиграем ли играта, която толкова искаш?
Тя кимна и той взе картите от ръката й.
— Аз ще раздавам, ако нямаш нищо против — пошегува се той. Джейсън спечели три ръце, преди Виктория да го хване, че краде картата, която му трябва, от онези, които не беше раздал и не трябваше да докосва.
— Лъжеш! — засмя се тя. — Попаднала съм на двама разбойници! Видях какво направи! Лъжеше, докато разигравахме тази ръка.
— Грешиш — отвърна Джейсън, усмихна се и се изправи с котешка грация. — Лъгах и на трите ръце.
Неочаквано се наведе, целуна я по главата, нежно разроши косата й и излезе от библиотеката.
Виктория толкова се смая от постъпката му, че не забеляза радостта, изписана на лицето на Чарлз.
Глава единайсета
Два дни по-късно „Газет“ и „Таймс“ съобщиха, че госпожица Виктория Сийтън — графиня Лангстън, чийто годеж с Джейсън Филдинг — маркиз Уейкфийлд, бе обявен по-рано, е направи официалния си дебют пред обществото на бал, организиран след две седмици от братовчед й херцог — Атъртън.
Едва успяло да възприеме вълнуващата новина, лондонското общество стана свидетел на внезапно оживление в разкошната лондонска къща на маркиз Уейкфийлд на Ъпър Брук Стрийт номер 6.
Първо пристигнаха две карети, Нортръп, икономът, О’Мейли, главният лакей, и госпожа Крейдък, готвачката. Скоро бяха последвани от голям фургон, в който пътуваха икономката, няколко прислужнички, четирима обикновени лакеи и цяла планина сандъци.