— Когато се върнете у дома? — разтревожено прошепна Рут. — Какво искате да кажете? Моля за извинение, милейди, простете любопитството ми.
Виктория не я чу; тя препрочиташе писмото, което бе пристигнало днес.
Скъпа моя Тори,
Получих писмото ти преди седмица и много се развълнувах от новината, че пристигаш в Лондон, защото се надявах незабавно да се срещнем. Споделих желанието си с баба, но вместо да останем в Лондон, заминахме още на другия ден за имението й в провинцията, което се намира на по-малко от час път с кон от мястото, наречено Уейкфийлд Парк, И сега аз съм в провинцията, а ти в града. Тори, мисля, че баба иска да ни държи разделени, което много ме натъжава и ме ядосва. Трябва да решим как да се срещнем, но ще оставя това на теб, защото ти със сигурност ще измислиш нещо по-добре от мен.
Може би просто си въобразявам, че това са намеренията на баба. Не мога да бъда сигурна. Тя е строга, но не е била жестока с мен. Иска да си намеря, както сама казва, „идеален съпруг“ и за целта се е спряла на един благородник на име Уилсън. Имам купища прекрасни нови рокли във всякакви цветове, въпреки че не мога да нося повечето от тях, докато не дебютирам в обществото, което ми се вижда много странна традиция. Освен това баба казва, че не мога да направя дебюта си, докато не се сгодя за някого, което пък е друга традиция. Колко по-простички бяха нещата у дома, нали?
Казах на баба безброй пъти, че ти на практика си сгодена за Андрю Бейнбридж и че аз бих искала да се занимавам с музика, но тя като че ли не обръща никакво внимание на думите ми.
Никога не те споменава, но аз продължавам да говоря за теб, защото твърдо съм решила да я накарам да склони и да те помоли да живееш с нас. Не ми забранява да говоря за теб; работата е там, че никога не казва нищо, когато те споменавам, което ме кара да мисля, че предпочита да се преструва, че не съществуваш. Просто ме слуша с безизразно лице.
Всъщност често й говоря за теб — но дискретно, както ти обещах. Отначало просто вмъквах името ти в разговора при всеки удобен случай. Когато баба ми каза, че имам красиво лице, аз й отвърнах, че ти си много по-красива от мен; когато изтъкна умението ми да свиря на пиано, аз й казах, че ти си много по-талантлива; когато каза, че обноските ми са задоволителни, аз изтъкнах, че твоите са изключителни.
И когато е всичко това не успях да я накарам да разбере колко сме близки и колко много ми липсваш, бях принудена да взема по-драстични мерки и затова взех малкия ти портрет, който толкова обичам, и го поставих на полицата над камината в гостната. Баба нищо не каза, но на следващия ден ме изпрати на обиколка из Лондон, а когато се върнах, намерих портрета отново в стаята си.
Няколко дни по-късно очакваше посещение от някакви приятелки, затова се промъкнах в любимия й салон и подредих там твоите скици на пейзажи край Портидж — онези, които ми даде, за да ми напомнят за дома. Когато дамите ги видяха, ахнаха, възхитени от таланта ти, но баба нищо не каза. На следващия ден ме изпрати в Йоркшир, а когато се върнах, намерих рисунките ти в един шкаф в стаята си.
Тази вечер тя отново имаше гости и ме помоли да посвиря на пианото за приятелите й. Започнах да свиря и изпях песента, която двете написахме като деца — нарекохме я „Завинаги заедно“, помниш ли? По студеното изражение на баба разбрах, че ми е много ядосана. Когато приятелите й си тръгнаха, тя ме уведоми, че е решила да ме изпрати в Девъншир за цяла седмица.
Ако отново я предизвикам, имам чувството, че ще ме изпрати в Брюксел или някъде другаде за цял месец. И въпреки това няма да се откажа. Но стига толкова по този въпрос.
Представям си колко си била шокирана, като си научила, че годежът ти с лорд Филдинг е бил обявен. И колко би се разстроил Андрю, ако научи за това. Но след като вече всичко е наред и няма да има никакви последствия, трябва да се наслаждаваш на новите си тоалети и да не се чувстваш виновна, че не си могла да спазиш траура за мама и татко. Аз пося черни ръкавици, което по думите на баба е обичаят в Англия да покажеш, че си в траур, въпреки че някои хора носят черно в продължение на шест месеца, а после се обличат в сиво още шест.
Баба много държи на благоприличието и дори да повярва, че вече си сгодена за Андрю, което е самата истина, аз няма да мога да се появя официално в обществото до следващата пролет. Тя казва, че не е прието да се ходи на шумни, официални събития, преди да е изминала година от смъртта на близък човек от семейството. Аз съвсем не възразявам, тъй като представата за бал и всичко свързано с него ми се струва направо ужасяваща. Трябва на всяка цена да ми разкажеш дали в действителност е толкова лошо.