Виктория огледа парка и се облегна назад в откритата карета. Затвори очи, наслаждавайки се на свободата:
— Колко е спокойно тук и колко мило от твоя страна, че вече толкова следобеди ме спасяваш с тези разходки из парка.
— Какво изучаваше, когато пристигнах?
— Общоприетите форми на обръщение към благородници и техните съпруги.
— И овладя ли ги? — попита Каролайн.
— Напълно. Трябва просто да се обръщам към мъжете с „господарю“, сякаш са богове, а към съпругите им с „господарке“, като че ли съм им камериерка.
Смехът на Каролайн беше заразителен.
— Но най-трудно се справям с френския. Майки ми ни научи с Дороти да четем на френски, с което се справям доста добре, но не мога да си спомня точната дума, когато се опитам да я използвам в речта.
Каролайн, която говореше свободно френски, се опита да помогне:
— Понякога най-добре се учи език, като запомняш полезни фрази, вместо отделни думи; така не се налага да мислиш как да ги свържеш, а по-късно идва и останалото. Например как би ме помолила да ти дам нещо за писане на френски?
— Mon pot d’encre veut vous emprunter votre stylo — смело изрече Виктория.
Приятелката й се усмихна:
— Току-що каза: „Мастилницата ми иска да вземе назаем писалката ти.“
— Е, почти успях — каза девойката и двете прихнаха да се смеят.
Хората, които се разхождаха с карети из парка, се обърнаха по посока на звънкия смях и за пореден път отбелязаха, че елегантната графиня Колингуд показва особена слабост към лейди Виктория Сийтън — факт, който вече значително беше допринесъл за нарастващия престиж на Виктория сред светското общество, което тепърва щеше да се запознае с нея.
Момичето протегна ръка към Улф, който редовно ги придружаваше по време на разходките им, и го погали по главата:
— Не е ли удивително, че толкова лесно научих математика и химия от баща ми, а френският не ми се отдава? Може би не мога да го усвоя, защото ми се струва толкова безсмислено да го уча.
— Защо безсмислено?
— Защото Андрю ще дойде скоро да ме отведе у дома.
— Ще ми липсваш — каза замислено Каролайн. — За повечето приятелски връзки трябват години, за да добият лекотата и сигурността, с която ние вече общуваме. Кога точно мислиш, че твоят Андрю ще пристигне?
— Писах му седмица след смъртта на родителите ми — отвърна тя и разсеяно прибра измъкналия се кичур коса пол надиплената периферия на лимоновожълтата си шапчица. — Ще са необходими около шест седмици писмото да стигне до него, още толкова, докато той се върне у дома, и още четири — шест седмици, докато пристигне от Америка дотук. Това прави шестнайсет-осемнайсет седмици общо. Утре ще станат точно осемнайсет седмици, откакто му писах.
— Допускаш, че е получил първото ти писмо в Швейцария, но пощата до Европа не винаги е благонадеждна. Освен това представи си, че вече е заминал за Франция, където сама каза, че отива след това.
— Дадох на госпожа Бейнбридж — майката на Андрю — още едно писмо, което да изпрати до Франция, в случай че стане така — въздъхна Виктория. — Ако знаех, когато му писах тогава, че сега ще бъда в Англия, той можеше да остане в Европа и това щеше да улесни нещата. За съжаление нямах никаква представа и това, което му съобщих в първите писма, беше само че родителите ми са загинали при злополука. Сигурна съм, че е тръгнал за Америка веднага щом е научил.
— Тогава защо не е пристигнал, преди ти да тръгнеш за Англия?
— Вероятно не е имал достатъчно време. Предполагам, че е пристигнал седмица или две след моето заминаване.
Каролайн я изгледа замислено и нерешително попита:
— Виктория, каза ли на херцога на Атъртън, че си сигурна, че Андрю ще дойде за теб?
— Да, но той не ми вярва. Точно затова е твърдо решен да направя дебюта си в обществото този сезон.
— Но не е ли странно, че той иска двамата с лорд Филдинг да се преструвате на сгодени? Не искам да любопитствам — бързо се извини младата жена. — Ако предпочиташ да не го обсъждаш с мен, ще те разбера.
Виктория развълнувано поклати глава:
— Отдавна копнея да говоря с теб за това, но не исках да се възползвам от приятелството ни, обременявайки те с тревогите си.
— Аз ти споделих моите — отвърна Каролайн, — нали за това са приятелите — да споделят и да обсъждат проблемите си. Не можеш да си представиш колко хубаво и рядко срещано е да имаш приятел в това общество, човек, на когото можеш да се довериш.
Момичето се усмихна:
— В такъв случай… Чичо Чарлз казва, че причината, поради която той иска всички да повярват на годежа ми, е, че така ще мога да избегна евентуални „обвързвания“ и „усложнения“. Ако съм сгодена, казва той, ще мога да се наслаждавам на цялото вълнение на дебюта си, без да се чувствам притискана от кандидати за ръката ми или от обществото.