— Господин Уилхайм даваше уроци на мен и на Дороти като отплата за това, че баща ми го излекува от белодробно заболяване, но сестра ми е много по-добра от мен. Отдавна не бях свирила и все още не съм във форма. Бетовен все още ми е посредствен…
Загуби надежда да се измъкне, когато Джейсън предизвикателно повдигна вежда и кимна многозначително към пианото. Виктория въздъхна и се предаде:
— Какво бихте искали да чуете?
— Произведение на Бетовен — сухо отвърна той. Виктория му хвърли гневен поглед, който го накара да се усмихне. Тя наведе глава и се приготви да изпълни желанието му. Внимателно пробяга с пръсти по клавиатурата, после спря за миг с ръце над клавишите. Когато отново засвири стаята се огласи от живата, бурна мелодия на Соната във фа минор на Бетовен.
В антрето зад салона за гости Нортръп престана да лъска а сребърна купа и блажено притвори очи. Във фоайето О’Мейли, който се караше на един от подчинените си, спря, обърна глава към гостната и се усмихна.
Когато Виктория удари заключителния акорд, всички в стаята заръкопляскаха възторжено, само Джейсън се облегна назад и леко се усмихна.
— Притежаваш ли някакви други „посредствени“ умения? — попита той, но в очите му се четеше искрено възхищение и когато Виктория го видя, удоволствието й беше безгранично.
Каролайн и съпругът й си тръгнаха скоро след това, като обещаха да дойдат на бала в чест на Виктория на следващата вечер. Госпожица Флоси ги придружи до вратата. Останала насаме с Джейсън, Виктория се почувства неловко и веднага подхвана разговор:
— Изненадана съм да те видя тук.
— Нима смяташе, че ще пропусна дебюта ти? — предизвикателно попита той с ослепителна усмивка. — Правилата за добро поведение не са ми чак толкова чужди. Нали уж сме сгодени. Как би изглеждало, ако не се появя?
— Милорд — започна тя.
— Звучи добре — засмя се той. — Много почтително. Не си ме наричала така досега.
Виктория го погледна с престорена строгост:
— Нямаше да го направя и сега, само че госпожица Флоси набива в главата титли и начини на обръщение вече дни наред. Но това, което исках да кажа, е, че не ме бива много в лъжите и идеята да казвам на хората, че сме сгодени, ме кара се чувствам ужасно неловко. Чичо Чарлз не обръща внимание на възраженията ми, но аз мисля, че идеята му никак не е добра.
— Така е — съгласи се Джейсън. — Давам ти възможност да появиш в обществото този сезон, за да те представя пред потенциални съпрузи.
Виктория отвори уста, за да заяви, че Андрю ще стане неин съпруг, но Джейсън вдигна ръка и се поправи:
— Целта ми е да те представя пред потенциални съпрузи, в случай че Амброуз не дотича да те спаси.
— Андрю — поправи го момичето. — Андрю Бейнбридж.
Джейсън сви рамене:
— Когато стане дума за нашия годеж, искам да казваш това, което твърдя и аз.
— Какво е то?
— Че все още не всичко е уредено, че ти не ме познаваш достатъчно добре, за да си сигурна в чувствата си към мен. Така и други ще могат да те ухажват и дори Чарлз не би могъл да възрази.
— Бих предпочела да кажа истината, че не сме сгодени.
— Не можеш. Ако някой от нас се откаже сега, толкова скоро след пристигането ти в Англия, ще последват неприятни коментари за това кой се е отказал и защо.
Виктория си спомни как Каролайн описа отношението на обществото към Джейсън и веднага се досети какво щяха да си помислят хората, ако се откаже от годежа, затова беше по-добре да продължат да се преструват. За нищо на света не би му се отплатила за добротата и щедростта му към нея, допускайки някой да си помисли, че не се е омъжила за него, защото го е сметнала за отблъскващ или страшен.
— Добре. Ще казвам, че нещата между нас все още не са съвсем ясни.
— Добро момиче — каза той. — Чарлз вече преживя един почти фатален сърдечен удар, а сърцето му е слабо. Не искам да го тревожа излишно, тъй като е твърдо решен да те види сполучливо омъжена.
— Но какво ще стане с него, когато Андрю дойде да ме отведе у дома? — попита тя с разширени от тревога очи. — И какво ще си помислят хората тук, когато те отхвърля, за да се омъжа за Андрю?
Весели пламъчета заиграха в очите на Джейсън заради изразите, които Виктория използваше:
— Ако това стане, ще обясним, че спазваш стар годеж, уреден от баща ти. В Англия се смята за дълг на всяка дъщеря да се омъжи според желанието на семейството й, така че всички ще проявят разбиране. На Чарлз ще му липсваш, но ако знае, че си щастлива, ще го понесе по-леко. Аз все пак мисля, че това няма да се случи. Той ми разказа за Бейнбридж и аз съм напълно съгласен с него, че той най-вероятно е безволев мъж, изцяло подвластен на овдовялата си майка. Без твоето присъствие в Америка, което да му вдъхва кураж и решителност, той едва ли ще се осмели да се противопостави на майка си и да те последва.