— За Бога! — възмути се Виктория, разгневена от това колко погрешна беше представата на Джейсън за Андрю.
— Не съм приключил — прекъсна я Филдинг. — Очевидно баща ти не е бил особено въодушевен от идеята за вашия брак — настоявал е да се разделите, за да изпитате чувствата си един към друг, при положение, че се познавате откакто се помните. Затова, ако все пак застане на прага на моя дом, ще трябва да спечели моето одобрение, за да ти разреша да се омъжиш за него и да се върнеш в Америка.
Виктория се разкъсваше между гнева и желанието си да се изсмее.
— Как е възможно! — възкликна тя напълно объркана. — Та ти никога не си го срещал, а вече си решил що за човек е! И сега казваш, че не мога да замина с него без твоето разрешение; ти, който едва не ме изхвърли в деня, когато пристигнах в Уейкфийлд!
Всичко беше толкова абсурдно, че тя се засмя:
— Ти ме смайваш — никога не знам какво ще кажеш или ще направиш в следващия миг. Когато ти си замесен, просто не зная как да постъпя.
— Трябва да прегледаш тазгодишната реколта от лондонски контета през следващите няколко седмици, да си избереш някого и да го доведеш при мен, за да ви дам благословията си. Няма нищо по-лесно. Аз ще работя тук, в кабинета си почти всеки ден.
— Тук ли? — възкликна Виктория. — Мислех, че ще отседнеш в дома на чичо Чарлз.
— Ще спя там, но ще работя лук. Къщата му е ужасно неудобна. Мебелите са стари, а повечето стаи са малки и тъмни. Освен това, щом имаш придружителка, никой няма да си помисли нищо лошо, ако съм тук през деня. Няма причина да си създавам неудобства, докато работя. Като стана дума за придружителки, Флоси Уилсън не ти ли досажда с безкрайните си брътвежи?
— Тя е много мила жена. — Виктория отново едва сдържа смеха си.
— Никога не съм чувал жена да говори толкова много и да казва толкова малко.
— Има добро сърце.
— Така е — разсеяно се съгласи той, поглеждайки часовника си. — Тази вечер съм на опера. Когато се върне Чарлз, кажи му, че съм пристигнал и че ще дойда утре вечер навреме, за да поздравя гостите.
— Чудесно — каза тя и като му хвърли дързък, развеселен поглед, добави: — Предупреждавам те обаче, че удоволствието ми ще бъде безкрайно, когато Андрю дойде и ти се наложи да признаеш, че не си бил прав.
— Не бъди толкова сигурна.
— Напротив, сигурна съм. Ще помоля да приготвят омразния ти пай и ще те накарам да го изядеш пред мен.
Джейсън удивено я изгледа:
— Ти май от нищо не се страхуваш?
— Не се страхувам от теб — весело заяви тя.
— А би трябвало — отвърна той и си тръгна.
Глава тринайсета
— Почти всички пристигнаха — развълнувано бърбореше госпожица Флоси, докато Рут довършваше прическата на Виктория. — Настъпи часът на грандиозния ти дебют, скъпа моя.
Виктория се изправи послушно, но коленете й трепереха:
— Бих предпочела да посрещна гостите заедно с чичо Чарлз и лорд Филдинг. Така няма да е толкова изнервящо.
— Но далеч няма да е толкова впечатляващо — възрази й госпожица Флоси.
Виктория се огледа за последен път, взе ветрилото, което Рут й подаде, и повдигна полите си.
— Готова съм — с треперещ глас заяви.
Докато прекосяваха площадката пред стълбището, спря и погледна надолу към фоайето, превърнато в чудна цветна градина с огромни саксии с ефирна папрат и кошници, пълни с бели рози. После нервно пое въздух и се отправи по извитото стълбище към следващия етаж, където беше балната зала. Лакей, облечени в официални ливреи от зелено кадифе, украсени със златни нишки, стояха изправени на стълбището до високи сребърни вази, пълни с бели рози. Виктория се усмихна на лакеите, които познаваше, и вежливо кимна на останалите. О’Мейли, главният лакей, стоеше най-горе на стълбището и тя тихо го попита:
— Как е зъбът ви? Непременно ми кажете, ако пак ви заболи. Веднага ще приготвя нова смес.
Той предано й се усмихна:
— Не ме е болял, откакто приготвихте последната смес, милейди.
— Чудесно, но нали ще ми кажете, ако започне да ви боли отново?
— Да, милейди.
Той изчака Виктория да се скрие зад ъгъла и се обърна към лакея, който стоеше до него:
— Великолепна е, нали?
— Истинска дама — съгласи се другият лакей. — Точно както я описа.
— Тя ще направи живота ни по-добър — предсказа О’Мейли, — както и този на господаря, щом започне да топли леглото му. Ще го дари и с наследник, а това ще го направи щастлив.