Нортръп стоеше изпънат като струна на балкона над балната зала, готов да съобщи имената на позакъснелите гости, които минаваха под мраморния портал до него. Уплашената Виктория се приближи.
— Само минутка да си поема въздух — помоли го тя. — След това можеш да съобщиш имената ни. Ужасно съм нервна.
Лека усмивка се прокрадна на строгото му лице, щом зърна поразителната млада жена, застанала пред него.
— Докато си поемате въздух, милейди, позволете ми да ви кажа колко много ми хареса вашето изпълнение на Бетоновата Соната във Фа минор. Тя ми е любима.
Виктория остана толкова доволна и удивена от неочакваната сърдечност от страна на строгия слуга, че почти забрави за шумната тълпа в балната зала.
— Благодаря — отвърна с нежна усмивка. — И коя е любимата ви част?
Той изглеждаше крайно изненадан от проявения интерес, но й отговори.
— Утре ще ви я изсвиря — обеща тя.
— Наистина много мило от ваша страна, милейди! — отвърна той със сериозно изражение и официален поклон. Но когато се обърна да съобщи името й, гласът му прозвуча уверено и гордо:
— Лейди Виктория Сийтън, графиня Лангстън и госпожица Флорънс Уилсън.
Сякаш светкавица премина през тълпата, прекъсна разговорите и сподави смеховете и всички гости, близо петстотин души, се обърнаха почти едновременно, за да видят най-сетне момичето, родено в Америка, което сега носеше титлата на майка си, а скоро щеше да получи и друга, още по-мечтана, от Джейсън, лорд Филдинг.
Пред тях стоеше богиня с екзотична красота и червеникаворуси коси, облечена в ефирна рокля, подобна на туника, от сапфирена коприна, която подхождаше на прекрасните й очи и следваше всяка извивка на изящната й женствена фигура. На ръцете си носеше дълги ръкавици, а в бляскавите й къдрици бяха вплетени сапфири и диаманти. Лицето й беше като изваяно, с високи, добре оформени скули, съвършен нос, плътни устни и малка, закачлива трапчинка по средата на брадичката.
Никой от присъстващите в залата не би повярвал, че царствената млада красавица едва се държи на крака от страх.
Морето от безименни лица, втренчени в нея, сякаш се раздели, когато Виктория тръгна по стълбите, а Джейсън се отправи към нея през тълпата. Той й протегна ръка и постави своята върху нея, но когато го погледна, в широко отворените й очи прочете срах. Той се наведе към нея, сякаш за да й прошепне някой комплимент:
— Уплашена си до смърт, нали? Веднага ли искаш да започна със стотиците представяния или би предпочела да танцуваш с мен, за да им дадеш възможност да те доогледат?
— Голям избор! — прошепна Виктория и нервно се засмя.
— Ще поръчам музика — мъдро реши Джейсън и даде знак на музикантите. Когато те засвириха валс, я поведе към танцовата площадка.
— Можеш ли да танцуваш валс? — внезапно попита той.
— Питаш точно навреме! — засмя се нервно тя.
— Виктория! — строго каза Джейсън, но с ослепителна усмивка заради гостите, които не снемаха очи от тях. — Ти си същата онази млада жена, която хладнокръвно заплаши да ми пръсне мозъка с пистолет. Да не си посмяла да се държиш като страхливка точно сега.
— Не, милорд — отвърна тя, опитвайки се отчаяно да го следва в танца.
Танцуваше, помисли си тя, със същата лекота и елегантност с каквато носеше и безупречно ушития си костюм.
Той я притегли толкова близо до себе си, че тя едва овладя напрежението си.
— Прието е двойката да води някакъв разговор или безобидно да флиртува по време на танца, иначе околните ще си помислят, че двамата не се харесват — тихо я предупреди.
Виктория се втренчи в него с пресъхнало гърло:
— Кажи ми нещо, по дяволите.
Неволно се изсмя на ругатнята си, изречена с такава вежлива усмивка, и сякаш забрави за присъстващите за известно време. Опитвайки се да последва съвета на Джейсън, тя каза първото, което й хрумна:
— Танцувате много добре, милорд.
Джейсън си отдъхна и й се усмихна:
— Това трябваше аз да го кажа.
— Вие, англичаните имате правила абсолютно за всичко — с престорено възхищение отвърна Виктория.
— Ти също си англичанка, ако не ме лъже паметта — напомни й той и добави: — Госпожица Флоси те е научила да танцуваш валс много добре. Какво друго научи?
Леко засегната от предположението му, че не е можела да танцува валс преди, Виктория му се усмихна:
— Можеш да бъдеш напълно сигурен, че вече притежавам всички умения, които според англичаните са необходими за една изискана млада дама с потекло.
— И кои са те? — закачливо попита Джейсън.
— Мога да свиря на пиано, освен това мога да пея, да танцувам валс, да бродирам. Мога да чета на френски и да изпълнявам реверанс. Струва ми се, че в Англия е желателно жената да е напълно безполезна — отбеляза тя с дръзка усмивка.