Джейсън се засмя. Какво изумително съчетание от контрасти беше тази жена — изискана и невинна, женствена и смела, с пищна красота и с огнен темперамент. Тялото й сякаш бе създадено за ласки, очите й можеха да събудят страст у всеки мъж, усмивката й беше ослепителна, а устните й — устните й определено приканваха да бъдат целунати.
— Не е възпитано да се втренчваш — направи забележка Виктория, като се стараеше да си придава вид, че се забавлява.
Джейсън бързо отмести поглед от устните й:
— Съжалявам.
— Каза, че трябва да флиртуваме, докато танцуваме — напомни му тя предизвикателно. — Аз нямам никакъв опит в това, а ти?
— Достатъчно — отвърна той, любувайки се на руменината, която подчертаваше скулите й.
— Много добре, покажи ми тогава как става. Стъписан от подканата, той се вгледа в засмените й сини очи с дълги тъмни ресници и за миг сякаш се изгуби в тях. Тялото му потръпна от желание и ръцете му я притеглиха.
— Нямаш нужда от уроци — прошепна той, — справяш се чудесно.
— С какво?
Очевидното й объркване възвърна разума му и той поотпусна прегръдката си:
— С това да си навлечеш неприятности. Младият лорд Кроули, който наблюдаваше отстрани, вдигна чашата си с пенливо шампанско и огледа лейди Виктория.
— Изключителна е — обърна се той към приятеля си, — казах го още в мига, когато я зърнахме в деня на пристигането й на Брук Стрийт. Никога не съм виждал по-красива жена. Божествена е. Неземна. Истински ангел.
— Наистина е красавица! — съгласи се младият лорд Уилтшир.
— Щях сам да я ухажвам, ако не беше Уейкфийлд — каза Кроули. — Щях да обсадя придружителите й, да надвия другите й кандидати и да започна да я преследвам!
— Би могъл — отвърна с насмешка лорд Уилтшир, — но за а я хванеш, трябва да си с десет години по-възрастен и двайсет пъти по-богат. Макар че, съдейки по това, което чувам, бракът не е напълно уреден.
— В такъв случай смятам да й се представя още тази вечер.
— Аз също — заяви предизвикателно лорд Уилтшир и двамата хукнаха да търсят майките си, за да ги представят.
Виктория пожъна небивал успех тази вечер. Тя се страхуваше, че и останалите членове на висшето общество ще са като лейди Кърби, но се оказа, че повечето я приеха много сърдечно. Всъщност някои от тях — най-вече господата — бяха направо смешни с възторжените си комплименти и с вниманието си. Те се тълпяха, настояваха да бъдат представени или да танцуват с нея, после заставаха до нея, като се съревноваваха за вниманието й и молеха за разрешение да я посетят. Виктория не прие нищо от това насериозно и към всички се отнасяше с безразличие.
От време на време зърваше Джейсън. Той беше поразително красив във вечерния си костюм, който подхождаше на косата му и още повече изпъкваше на фона на снежнобялата му риза и ослепителната усмивка. До него всички останали мъже бледнееха.
Четири часа по-късно, докато танцуваше с поредния си ухажор, Виктория разбра, че и много други дами са на същото мнение. Няколко от тях флиртуваха открито с Джейсън, независимо от факта, че той беше предполагаемият й годеник. Съчувстваше на една красива, чувствена блондинка, която се опитваше да привлече вниманието му, докато Джейсън се подпираше небрежно на една колона с отегчено и надменно изражение.
До тази вечер Виктория беше смятала, че той се държи единствено с нея по този вбесяващ начин, но разбра, че Джейсън явно се отнася към всички жени с хладно снизхождение. Без съмнение точно това имаше предвид Каролайн, когато заяви, че той е груб и непочтителен. Но независимо от това дамите бяха привлечени от него като красиви нощни пеперуди от опасен пламък. И защо не, заключи философски Виктория, наблюдавайки как той внимателно освобождава ръката си от тази на блондинката и се отправя към лорд Колингуд. Джейсън беше покоряващо, неустоимо, магнетично… мъжествен.
Робърт Колингуд погледна приятеля си и кимна към обожателите на Виктория, които се бяха струпали около Флоси Уилсън.
— Ако все още възнамеряваш да я омъжиш за някой друг, няма да ти се наложи да чакаш дълго. Тя вече е новата звезда.
— Чудесно — отвърна Джейсън, като хвърли бърз поглед към тълпата ухажори на Виктория и безразлично повдигна рамене.
Глава четиринайсета
Робърт се оказа напълно прав за успеха на Виктория. В деня след бала дванайсет господа и седем млади дами посетиха лейди Виктория, като настойчиво й отправяха покани й желаеха да видят Улф по-отблизо. Нортръп непрекъснато посрещаше и изпращаше посетители и раздаваше нареждания на лакеите, които разнасяха подноси с чай из салоните.