Чарлз го погледна изненадано:
— Да не искаш да кажеш, че не знаеш за кого трябва да се омъжи тя?
Джейсън вдигна чашата си и я пресуши на един дъх, след което я постави на масата и рязко се изправи.
— Виктория може да пее, да свири на пиано, да прави реверанси и да бродира. Намери й съпруг, който да цени музиката и красотата и да обича кучета.
Баща му зяпна от изумление, а той добави нетърпеливо:
— Аз трябва да се грижа за шест имения, цяла флота от кораби и стотици други подробности, които изискват вниманието ми. Аз ще се погрижа за тях, а ти се заеми с това да намериш съпруг на Виктория. Ще ти съдействам, като я придружа на още няколко бала и соарета през следващите една-две седмици. Тя вече е много популярна. След още няколко официални появи в Лондон вече ще има толкова обожатели, че няма да знаеш какво да ги правиш. Огледай ги внимателно, когато идват на посещения, и състави списък на най-подходящите. След това аз ще го прегледам и ще избера някого.
Победен, Чарлз уморено отпусна рамене:
— Както желаеш.
Глава петнайсета
— След дебюта на Каролайн не съм виждал друга млада жена да предизвиква такова вълнение — усмихна се Робърт Колингуд на Джейсън, докато наблюдаваха Виктория на един бал седмица по-късно. — Всички в града говорят за нея. Наистина ли е казала на Роди Карстеърс, че може да го победи със собствения му пистолет?
— Не — сухо отвърна Джейсън. — Казала му е, че ще го застреля, ако още веднъж подходи към нея непочтително, а ако не го улучи, ще насъска Улф срещу него. И ако и кучето не свърши работа, изказала твърдо убеждение, че аз ще го направя. — Той се засмя и поклати глава: — За пръв път съм номиниран за героична роля. Макар че бях малко съкрушен от това, че съм избран на второ място след кучето й.
Робърт Колингуд му хвърли озадачен поглед, но Джейсън не забеляза. Гледаше Виктория. Обградена от обожатели, които се съревноваваха за вниманието й, тя стоеше съвсем спокойно сред тях като кралица, обградена от благоговеещите пред нея поданици. Облечена в бледосиня сатенена рокля, с коси, разпилени върху раменете й като пищна, буйна грива, тя владееше балната зала с магическото си присъствие. Докато я наблюдаваше, забеляза как лорд Уорън, застанал съвсем близо до Виктория, плъзга поглед към дълбоко изрязаното деколте на роклята й. Джейсън побеля от гняв и рязко се обърна към Робърт.
— Извини ме, но трябва да поговоря с Уорън.
Това беше първият от многото случаи през следващите две седмици, когато светското общество стана свидетел на това как маркизът на Уейкфийлд се спуска като разярен ястреб върху някой твърде нетърпелив момък, проявил голямо внимание към лейди Виктория.
Три седмици след дебюта на Виктория Чарлз влезе в кабинета на Джейсън.
— Направих списъка с кандидатите за ръката на Виктория, който искаше да прегледаш — съобщи той с глас на човек, който е трябвало да свърши някаква неприятна задача и вече няма търпение да се отърве от нея. — Бих искал да го прегледаме заедно.
Джейсън вдигна поглед от доклада, който четеше, и погледна с присвити очи листа в ръката на Чарлз:
— В момента съм зает.
— Въпреки това искам да приключим. За мен изготвянето на този списък беше изключително неприятно. Спрял съм се на няколко приемливи кандидати, но не беше никак лесно.
— Без съмнение. Всички контета и глупаци на Лондон се изредиха тук — иронично каза Джейсън и отново насочи вниманието си към доклада: — Прочети ми имената им тогава, щом се налага.
Баща му смръщи вежди, изненадан от безразличието му, седна на стола срещу него и сложи очилата си:
— Да започнем с младия лорд Кроули, който вече ме помоли за разрешение да я ухажва.
— Не, твърде импулсивен е — отсече категорично Джейсън.
— Защо мислиш така?
— Кроули не познава Виктория достатъчно добре, за да иска да я „ухажва“ — както сам странно се изрази.
— Не ставай глупав. Първите четирима от този списък вече ме помолиха за разрешение да направят точно това, ако, разбира се, ти не претендираш за ръката й.
— Не — и на четиримата — по същата причина — отсече Джейсън, като се облегна назад, погълнат изцяло от доклада, който държеше в ръка. — Кой е следващият?
— Приятелят на Кроули, лорд Уилтшир.
— Много е млад. Следващият?
— Артур Ландкастър.
— Твърде нисък! Следващият?
— Уилям Роджърс — предизвикателно заяви баща му, — който е висок, консерватор, зрял, интелигентен и красив. Освен това е наследник на едно от най-хубавите имения в Англия. Мисля, че е подходящ за Виктория.
— Не.
— Не! — избухна Чарлз. — Какво имаш против него?