— Не ми харесва как язди.
— Не ти харесва как язди ли? — ядосано и слисано повтори Чарлз, после погледна невъзмутимото лице на Джейсън и въздъхна: — Много добре. Последното име в списъка е на лорд Теранс. Той е превъзходен ездач и чудесен човек. Освен това е висок, красив, интелигентен и богат. Не виждам какъв недостатък можеш да му намериш — заключи победоносно.
Джейсън ядно стисна зъби:
— Не го харесвам.
— Няма ти да се жениш за него!
Джейсън се наведе напред, удари с юмрук по бюрото и процеди през зъби:
— Казах, че не го харесвам, и повече няма да го обсъждаме.
Гневът върху лицето на Чарлз премина в изненада, а после на лицето му се появи тъжна усмивка:
— Ти не я искаш, но не искаш и друг да я притежава, нали?
— Точно така — ядно отвърна синът му, — не я искам. Откъм вратата зад тях се чу глас:
— Нито пък аз теб!
Двамата мъже бързо извърнаха глави, но когато Виктория пристъпи напред, великолепните й сини очи не се откъсваха от невъзмутимото лице на Джейсън. Тя подпря длани върху бюрото му, а гърдите й се надигаха от яд:
— Тъй като толкова се тревожиш как ще се отървеш от мен, ако Андрю не дойде да ме вземе, ще положа всички усилия да му намеря заместник, но няма да си ти! Не струваш и едни десета от него. Той е мил, нежен и добър, а ти си студен, циничен, надменен мръсник!
Очите на Джейсън пламнаха от гняв и той отвърна:
— На твое място щях да започна да му търся заместник, защото добрият стар Андрю те иска точно толкова, колкото и аз.
Виктория не можа да преглътне това унижение, извърна се и бързо напусна стаята с една единствена мисъл в главата: да покаже на Джейсън Филдинг, че има мъже, които наистина я искат. Повече никога нямаше да му се довери. През последните няколко седмици се беше подлъгала да мисли, че са приятели. Дори си беше помислила, че той я харесва. Спомни си как го беше нарекла преди секунди и се почувства двойно по-унизена. Как можа да допусне да я предизвика да го обижда по такъв начин!
Когато тя си отиде, Чарлз се обърна към сина си и горчиво каза:
— Поздравления. Искаше да предизвикаш презрението й още от деня, в който пристигна в Уейкфийлд, и сега вече зная защо. Виждал съм те как я гледаш, когато мислиш, че никой не те забелязва. Ти искаш тази жена и се страхуваш, че в момент на слабост ще я помолиш да се омъжи…
— Достатъчно!
— Ти я искаш — гневно продължи Чарлз, — искаш я. Тя не ти е безразлична и се мразиш заради тази си слабост. Е, вече няма защо да се тревожиш — толкова я унизи, че тя никога няма да ти прости. И двамата бяхте прави. Ти си мръсник, а Андрю наистина няма да дойде за нея. Радвай се, Джейсън. Вече няма нужда да се тревожиш, че можеш да се поддадеш на слабостта си. Тя ще те намрази още повече, когато разбере, че Андрю наистина няма да дойде. Наслаждавай се на победата си.
С ледено изражение Джейсън взе доклада, който беше започнал да чете:
— Приготви нов списък следващата седмица и ми го донеси.
Глава шестнайсета
Задачата на Чарлз да състави списък с най-подходящите ухажори на Виктория, чийто брой непрекъснато нарастваше, този път се оказа много по-трудна. Към края на втората седмица къщата на Ъпър Брук Стрийт вече беше препълнена с букети, донесени от млади господа, които горяха от нетърпение и надежда да спечелят благоразположението на Виктория.
Дори изисканият французин маркиз Дьо Сал беше запленен от нея, независимо от езиковата бариера, даже напротив, точно заради нея. Той дойде в къщата един ден в компанията на приятеля си барон Арнов и друг един приятел, който същата сутрин се беше отбил да посети Виктория.
— Френският ви е отличен — излъга маркизът, безсмислено вежлив и галантен, като мъдро превключи на английски и седна на стола.
Виктория го погледна насмешливо и тъжно констатира:
— Ужасен е. Назалните звуци във френския са почти толкова трудни за подражаване колкото и гутуралните, характерни за апахския език.
— Апахски ли? — любезно попита той. — Какъв е този език?
— Това е езикът на едно индианско племе.
— Американски диваци? — отекна заинтригувано гласът на руския барон, легендарен кавалерист от руската армия, който допреди малко следеше разговора с отегчено изражение. — Чувал съм, че тези диваци са отлични ездачи, така ли е?
— Познавам само един индианец, барон Арнов. Той беше доста стар и по-скоро много вежлив, отколкото дивак. Бащи ми го откри случайно в гората и го доведе вкъщи, за да го излекува. Казваше се Буйна река и остана у дома като помощник на баща ми. Но да отговоря на въпроса ви. Макар и само наполовина апах, той беше наистина превъзходен ездач. Бях дванайсетгодишна, когато видях за пръв път на какво е способен като ездач и направо онемях от удивление. Той не използваше седло и…