— Да, милорд. Веднага. — Нортръп се втурна в антрето и се блъсна в О’Мейли, когото Джейсън току-що бе наказал за това, че не е лъснал ботушите си както трябва.
— Никога не съм го виждал такъв — прошепна О’Мейли на Нортръп, който слагаше букета във ваза, преди да отиде да извика лейди Виктория. — Господарят ме прати за чай, а после ми се развика, защото трябвало да му донеса кафе.
— Господарят не пие чай — високомерно отбеляза икономът.
— И аз така му казах, когато поиска чай — с горчивина отвърна О’Мейли, — а той ми отговори, че съм нахален.
— Прав е — отвърна Нортръп, задълбочавайки враждебността, която от двайсет години зрееше между него и ирландския слуга, и с ехидна усмивка продължи нататък.
В малкия салон Виктория гледаше втренчено писмото, което току-що бе получила от госпожа Бейнбридж, а думите се размазваха пред очите й.
Не зная как да ти го поднеса по-леко, но Андрю се ожени за братовчедка си в Швейцария. Опитах се да те предупредя за вероятността това да се случи, преди да тръгнеш за Англия, но ти предпочете да не повярваш. Сега, когато трябва да го приемеш, съветвам те да си потърсиш по-подходящ съпруг за момиче с твоето положение.
— Не! За Бога, не! — прошепна Виктория, а надеждите и мечтите й умряха заедно с вярата й в мъжете. Представи си хубавото и усмихнато лице на Андрю, който препускаше на коня си до нея: „Никой не може да язди като теб, Тори…“ Спомни си и нежната му целувка на шестнайсетия й рожден ден.
„Ако беше по-голяма, щях да ти дам пръстен вместо гривна…“ — беше й прошепнал той.
— Лъжец! — изхлипа тя и горещи сълзи премрежиха очите потекоха по страните й и бавно закапаха по листа хартия.
Нортръп влезе в салона и обяви:
— Лорд Филдинг — ви вика в кабинета си, милейди, а лорд Кроули току-що пристигна. Попита дали може да му отделите…
Нортръп млъкна, когато Виктория вдигна към него сините си очи; после скочи бързо на крака, закри лицето си с ръце, мина тичешком край него и хукна нагоре по стълбите, а от гърдите й се изтръгна сподавено, болезнено ридание.
Разтревожен, той я проследи с поглед, след което се наведе и вдигна писмото, което беше паднало от скута й. За разлика от другите слуги, които само бяха подочули по нещо от семейните разговори, Нортръп беше посветен в голяма част от тях и за разлика от останалите слуги не вярваше, че лейди Виктория ще се омъжи за лорд Филдинг. Освен това я беше чувал няколко пъти да казва, че възнамерява да се омъжи за някакъв господин в Америка.
Подтикнат по-скоро от тревога, отколкото от любопитство, той погледна писмото, за да разбере какви са лошите новини. Прочете го и за миг затвори очи, изпълнен със състрадание.
— Нортръп! — прогърмя гласът на лорд Филдинг от кабинета в дъното на коридора.
Той начаса се яви пред него.
— Каза ли на Виктория, че искам да я видя? — попита Джейсън. — Какво държиш, поканата от лейди Фригли ли? Дай ми я.
Джейсън протегна ръка, присвивайки нетърпеливо очи, докато икономът бавно се приближаваше към бюрото му.
— Какво, по дяволите, ти става? — Грабна писмото от ръката му. — Какви са тези петна по него?
— Сълзи — поясни Нортръп, застанал сковано пред господаря си.
— Сълзи ли? — повтори Филдинг и погледна по-отблизо размазаните букви. — Но това не е поканата, а…
Когато осъзна какво чете, Джейсън затаи дъх, а щом приключи, вдигна разгневен поглед към Нортръп:
— Той е използвал майка си да й каже, че се е оженил за друга. Безгръбначно копеле!
Икономът преглътна, после рязко заяви:
— Напълно споделям чувствата ви. За пръв път от почти цял месец в гласа на Джейсън не се долови гняв:
— Ще отида да поговоря с нея. — Стана от стола си и се отправи към спалнята на Виктория.
Както обикновено тя не отговори на почукването му и той влезе без разрешение. Вместо да ридае, Виктория стоеше до прозореца и втренчено се взираше навън. Лицето й беше бледо, а раменете й толкова напрегнати и изправени, че Джейсън почти усещаше болезненото й усилие. Той затвори вратата след себе си и колебливо изчака, надявайки се, че тя ще го укори както обикновено за това, че е влязъл неканен в стаята й, но когато Виктория най-накрая проговори, гласът й прозвуча обезпокояващо спокойно:
— Моля те, върви си.
Джейсън не обърна внимание на думите й и се приближи към нея.
— Виктория, много съжалявам — започна, но гневът, който блесна в очите й, го накара да замълчи.
— Не се и съмнявам! Но не се безпокойте, милорд, не възнамерявам да остана тук и да продължавам да ви бъда в тежест.