Сякаш цяла вечност бе изминала, когато най-накрая той откъсна устни от нейните и бавно ги плъзна по лицето й. После неочаквано спря.
Виктория бавно дойде на себе си и с ужас осъзна колко безсрамно се бе държала. Лицето й беше притиснато към силните му гърди, а самата тя като някаква развратница лежеше почти изцяло върху него! Насили се да вдигне глава, очаквайки да види в очите на Джейсън триумф или презрение, което напълно заслужаваше. Плахо отвори очи и неохотно потърси погледа му.
— Господи! — прошепна дрезгаво той, а зелените му очи горяха.
Виктория инстинктивно трепна, когато Джейсън вдигна ръка, но вместо да я отблъсне, той постави длан върху пламналата й страна, проследявайки с върха на пръстите си изящните очертания на лицето й. Объркана от това необяснимо настроение, тя се взря в очите му, търсейки отговор.
— Това име не ти подхожда — замислено прошепна той. — „Виктория“ е твърде дълго и студено за такова малко огнено създание като теб.
Омагьосана от нежността в очите му и топлотата на гласа му, тя преглътна и отвърна:
— Родителите ми ме наричаха Тори.
— Тори — повтори с усмивка той. — Харесва ми — напълно ти подхожда.
Хипнотичният му поглед държеше в плен нейния, а ръката му продължаваше страстно да я милва, като се плъзгаше по рамото й, а после по ръката й.
— Харесва ми и как слънцето блести в косите ти, когато се возите в каретата с Каролайн Колингуд — продължи. — Харесва ми как се смееш и как започват да блестят очите ти, когато се ядосаш… и знаеш ли какво още ми харесва? — попита той, притваряйки очи.
Виктория поклати глава, опиянена от гласа и думите му. Със затворени очи и усмивка на устните той прошепна:
— Най-вече ми харесва… как изпълваш нощницата, която в момента носиш…
Тя се отдръпна и ръката му падна като безжизнена до главата му на възглавницата. Той беше заспал.
С широко отворени очи тя се вгледа в него, без да знае какво да мисли или как да се чувства. Той наистина беше най-арогантният, дързък… Възмущението, което се опитваше да предизвика у себе си, така и не се надигна и докато го гледаше, тя неволно се усмихна. Лицето му не изглеждаше толкова сурово, докато спеше, и без онази цинична усмивка той имаше уязвим и невероятно момчешки вид.
Тя забеляза колко гъсти са миглите му — дълги, извити, за каквито мечтае всяко момиче. Докато го гледаше, се замисли какъв ли е бил като дете. Със сигурност не е бил толкова циничен и недостъпен.
— Андрю погуби детските ми мечти — каза на глас. — Питам се кой ли е погубил твоите.
Той обърна глава върху възглавницата и една немирна къдрица падна върху челото му. Виктория се пресегна и приглади къдрицата назад.
— Ще ти кажа една тайна, Джейсън — изрече тя, знаейки, че той не я чува. — Аз също те харесвам.
В коридора се чу леко затваряне на врата и Виктория подскочи гузно, като оправи нощницата си и приглади косите си. Но когато отиде да види кой е, там нямаше никого.
Глава осемнайсета
Виктория много се изненада, когато слезе за закуска и видя, че Чарлз вече е на масата и по някаква причина изглежда изключително въодушевен.
— Прекрасна си — усмихна се той.
— А ти изглеждаш много добре, чичо Чарлз — отвърна девойката и си наля чай, добавяйки малко мляко.
— Никога не съм се чувствал по-добре — въодушевено заяви той. — Кажи ми как е Джейсън?
Виктория изпусна лъжицата си.
— Чух стъпките му в коридора рано тази сутрин, както и твоя глас. Джейсън ми се стори — тактично отбеляза той, — малко по-различен от обичайното. Нали?
Момичето кимна развеселено:
— Пиян като магаре.
Без да каже нищо по този въпрос, Чарлз продължи:
— Нортръп ми съобщи, че твоят приятел Уилтшир бил чук преди час и разпитвал доста обезпокоено за здравето на Джейсън.
Той й хвърли развеселен поглед:
— Уилтшир твърдял, че Джейсън е бил ранен на дуел тази сутрин.
Виктория разбра, че е безсмислено да се опитва да крие случилото се, и кимна засмяна:
— Според Джейсън той обявил дуел на лорд Уилтшир, защото ме нарекъл „недодялана англичанка“.
— Уилтшир направо ме подлуди, докато получи разрешението ми да те ухажва официално. Не мога да повярвам, че те е нарекъл така.
— Сигурна съм, че не е. Първо, това изказване няма никакъв смисъл.
— Точно така — съгласи се весело Чарлз. — Но каквато и да е причината за дуела, очевидно Уилтшир е прострелял Джейсън.