Той се изправи:
— Мисля, че трябва да тръгвам. Ще бъда зает с един стар приятел чак до вечерта.
Същата вечер, когато Виктория влезе в салона за гости, Джейсън вече я очакваше, облечен в елегантно виненочервено сако и панталон, а в гънките на снежнобялото му копринено шалче блестеше рубин. Още два рубина красяха ръкавелите на ризата му, забеляза тя, когато той се пресегна да вземе чашата си с вино.
— Махнал си превръзката! — възкликна Виктория.
— Не си се облякла като за театър — отвърна той на свой ред. — Освен това семейство Мортранс дават бал. След това ще отидем там.
— Не ми се ходи на нито едно от двете места. Вече изпратих известие на маркиз Дьо Сал с молба да ме извини, че няма да отида на вечеря с него у семейство Мотрам.
— Ще бъде съкрушен — доволно предсказа Джейсън, — особено след като разбере, че си отишла на вечеря с мен.
— О, няма да мога!
— Напротив — сухо каза той, — можеш.
— Трябва да продължиш да носиш превръзката.
Той й хвърли развеселен поглед:
— Ако се появя пред хората с тази превръзка, онова хлапе Уилтшир ще убеди всичко живо в Лондон, че съм бил повален от дърво.
— Съмнявам се, че ще го каже. Той е твърде млад и по-скоро би се перчил, че сам те е победил в дуел.
— Което е по-лошо от това да те уцели дърво. Уилтшир не знае кой край на пистолета да насочи към целта.
Виктория едва не се разкикоти:
— Но защо трябва да излизам с теб, след като е необходимо да се появиш в обществото здрав и читав.
— Защото ако не си до мен, някоя жена, която копнее да стане графиня, ще ми увисне на болната ръка. Освен това искам да те взема със себе си.
Тя не издържа.
— Чудесно. Не бих могла да го преживея, ако унищожа репутацията ти на непобедим дуелист.
Понечи да се обърне, после спря и попита с дръзка усмивка:
— Вярно ли е, че си убил много мъже на дуели в Индия?
— Не — отвърна той, — а сега тичай да си смениш роклята.
Сякаш цял Лондон беше дошъл на театър тази вечер и сякаш всички погледи се насочиха към тях, когато влязоха в ложата на Джейсън. Всички извърнаха глави, започнаха да се размахват — ветрила и отвсякъде се разнесе шепот. Отначало Виктория реши, че хората са изненадани от факта, че той изглежда съвсем здрав, но по-късно разбра, че не е така. Когато в антракта напуснаха ложата, тя осъзна, че нещо се беше променило. Всички дами, млади и възрастни, които преди се бяха държали дружелюбно, сега я гледаха сериозно и критично. И Виктория най-сетне разбра защо: мислеха, че Джейсън се е бил на дуел заради нея. Това беше съкрушителен удар за репутацията й.
Недалеч от тях една възрастна дама със сатенен бял тюрбан на главата с огромен аметист отпред ги наблюдаваше с присвити очи.
— Значи Уейкфийлд се е бил на дуел заради нея — просъска херцогинята на Клермонт на възрастната си приятелка.
— Така чувам, ваша милост — потвърди лейди Фоуклин. Херцогинята на Клермонт се подпря на бастуна си от слонова кост, наблюдавайки правнучката си:
— Толкова прилича на Катрин.
— Да, ваша милост.
Старицата огледа Виктория с поугасналите си сини очи, след което премести поглед върху Джейсън Филдинг:
— Красив е дяволът му с дявол, нали?
Лейди Фоуклин пребледня, сякаш се страхуваше да изрази съгласие.
Без да обръща внимание на мълчанието й, херцогинята потупваше с пръсти украсената дръжка на бастуна си и продължаваше да изучава маркиза на Уейкфийлд:
— Прилича на Атъртън.
— Има известна прилика — осмели се да каже лейди Фоуклин.
— Глупости! — отсече херцогинята. — Уейкфийлд е копие на Атъртън на младини.
— Точно така! — заяви лейди Фоуклин.
Изпитото лице на възрастната жена се разтегна в ехидна усмивка.
— Атъртън си въобразява, че ще успее да осъществи брак между фамилиите ни противно на моето желание. Двайсет и две години е чакал, за да ми нанесе тази обида, и вярва, че ще успее.
Тя продължи да наблюдава двойката, застанала на няколко метра от нея, и от гърдите й се изтръгна приглушен дрезгав смях:
— Но той греши.
Виктория смутено отмести поглед от старицата със строго лице и странен тюрбан на главата. Сякаш всички наблюдаваха единствено нея и Джейсън, даже възрастни дами като тази, които никога досега не бе срещала. Тя боязливо погледна към Джейсън.
— Появата ми тук с теб се оказа ужасна грешка — каза му, докато той й подаваше чаша ликьор.
— Защо? Пиесата ти хареса — усмихна й се Джейсън. — А пък аз имах удоволствието да наблюдавам теб.
— Не трябва да ме наблюдаваш и най-вече не бива да показваш, че ти доставя удоволствие. — Виктория се опита да прикрие приятното чувство, което изпита при този комплимент.