— Защо не?
— Защото всички ни наблюдават.
— И преди са ни виждали заедно — отвърна той, сви рамене и я съпроводи до ложата.
На бала в семейство Мортрам положението се оказа още по-неприятно. В мига, в който влязоха, сякаш всички в претъпканата бална зала се обърнаха и враждебно ги изгледаха.
— Джейсън, това е ужасно! По-зле и от театъра. Там поне някои от хората гледаха към сцената, а тук всички са вперили очи в нас и престани, моля те, да ми се усмихваш така очарователно.
— Намираш ме за очарователен — дяволито каза той, а през това време оглеждаше присъстващите в балната зала. — Виждам — продължи, като се наведе към нея — половин дузина от лудо влюбените ти обожатели, които ни наблюдават така, сякаш се чудят как да ми прережат гърлото и да се отърват от тялото ми.
Виктория едва не се спъна от смущение:
— Ти съзнателно пренебрегваш това, което става. Каролайн Колингуд ми каза, че според слуховете ние нямаме никакъв интерес един към друг и чисто и просто разиграваме този театър на сгодени заради чичо Чарлз. Но сега, след като си се бил на дуел заради това, че някой казал нещо за мен, всичко се променя. Вече всички се вълнуват от това колко ли време прекарваш в къщата, когато аз съм там…
— Тази къща случайно е моя — бавно каза Джейсън и сви вежди.
— Зная, но сега всички — най-вече дамите — си мислят какви ли не порочни неща за нас. Ако се отнасяше за друг, а не за теб, едва ли щеше да има толкова голямо значение — обясняваше Виктория, като се опитваше да каже единствено, че неясните им взаимоотношения още повече подхранват клюките. — Това е принципът на…
Гласът на Джейсън се сниши до вледеняващ шепот.
— Грешиш, ако мислиш, че ме интересува мнението на хората, включително и твоето. Не си прави труда да ми изнасяш лекции за принципи, защото аз нямам такива и не ме бъркай с „джентълмен“, защото не съм. Живял съм на места, за които не си и чувала, и съм вършил неща, които ще те възмутят. Ти си едно невинно, наивно дете. Аз никога не съм бил невинен. Дори не съм бил и дете. Но щом толкова се вълнуваш от това какво мислят хората, ето ти разрешение на проблема. Можеш да прекараш остатъка от вечерта с превзетите си обожатели, а аз ще си намеря някого, който да ме забавлява.
Виктория се почувства толкова объркана и наранена от неочакваната атака на Джейсън, че остана като вцепенена, когато той се отдалечи. Въпреки това постъпи точно както грубо я беше посъветвал и макар че отровните погледи, насочени към нея, вече не бяха толкова много, тя прекара ужасна вечер. Наранената й гордост я караше да се държи така, сякаш й беше приятно да танцува с кавалерите си и да слуша ласкателствата им, но ушите й като че ли бяха настроени да долавят единствено гласа на Джейсън, а сърцето й да усеща, когато е наблизо.
Почувства се още по-зле, когато го видя в компанията на три красиви блондинки, които се съревноваваха за вниманието му и правеха всичко възможно, за да спечелят една от редките му усмивки. От миналата нощ не си беше позволила да мисли за удоволствието, което беше изпитала от допира на устните му. Сега сякаш не можеше да мисли за друго и копнееше той отново да е до нея, вместо да флиртува с онези жени.
Красив млад мъж на около двайсет и пет години, който стоеше до нея, й напомни, че му е обещала следващия танц.
— Да, разбира се — вежливо изрече Виктория. — Случайно да знаете колко е часът, господин Баскоум? — попита.
— Разбира се — гордо отвърна той. — Единайсет и половина.
Виктория едва не изпъшка от мъка. Оставаха още часове до края на изпитанието.
Чарлз отключи и отвори вратата точно когато Нортръп изтича във входното антре.
— Нямаше нужда да ме чакаш, Нортръп — вежливо каза Чарлз, докато му подаваше шапката и бастуна си. — Колко е часът?
— Единайсет и половина, ваша милост.
— Джейсън и Виктория няма да се приберат преди разсъмване, така че не ги чакай — посъветва го той. — Знаеш колко продължават тези балове.
Икономът му пожела лека нощ и се отправи към стаята си, а Чарлз тръгна към салона, където възнамеряваше да се отпусне с чаша портвайн и да помисли за любовта на Джейсън и Виктория. Тъкмо минаваше през фоайето, когато силно настойчиво тропане на входната врата го накара да спре и да се върне. Като мислеше, че Джейсън и Виктория са си забравили ключа и се прибират по-рано, той с усмивка отвори вратата, но за негова изненада там стоеше висок, добре облечен мъж на около трийсет години.
— Простете за безпокойството в този късен час, ваша милост — каза джентълменът, — аз съм Артър Уинслоу и моята фирма беше наета от друга адвокатска фирма от Америка с инструкции да се погрижа това писмо да ви бъде доставено незабавно. Има едно и за госпожица Виктория Сийтън.