— Не говори — с пресипнал от мъка глас каза Джейсън, — трябва да почиваш.
— Не мога да си почивам. Не мога да умра спокойно при мисълта, че Виктория ще остане сама. И двамата ще бъдете самотни. Тя не може да остане под твое покровителство, Джейсън. Обществото никога няма да прости… — Гласът му заглъхна. После обърна глава към Виктория: — Виктория, ти си кръстена на мен. Двамата с майка ти се обичахме. Щях да ти разкажа всичко някой ден, а сега вече нямам време.
Тя не можеше повече да сдържа сълзите си. Наведе глава и раменете й се разтърсиха от ридания.
Чарлз с мъка отмести поглед от нея и се обърна към сина си:
— Моята мечта беше двамата с Виктория да се ожените. Не исках да останете самотни, след като аз си отида…
Лицето на Джейсън беше изопнато от скръб. Той кимна със стегнато гърло.
— Аз ще се грижа за Виктория. — Когато Чарлз понечи да каже нещо, бързо поясни: — Ще се оженя за нея.
Виктория се втренчи в Джейсън; после разбра, че той просто се опитва да успокои умиращия. Чарлз уморено затвори очи:
— Не ти вярвам, Джейсън.
Виктория се свлече на колене до леглото, стисна ръката му и заплака:
— Не бива да се тревожиш за нас, чичо Чарлз.
Той с мъка обърна глава към Джейсън, отвори очи и се втренчи в него:
— Заклеваш ли се? Закълни ми се, че ще се ожениш за Виктория, че винаги ще се грижиш за нея.
— Кълна се — промълви той и по решителния му поглед Виктория разбра, че говори сериозно. Даваше дума на един умиращ човек.
— А ти, мое дете? — обърна се Чарлз към нея. — Заклеваш ли се, че ще го вземеш за свой съпруг?
Виктория се напрегна. Не беше моментът да се връща към отминали неприятности и разни дреболии. Истината беше, че без Джейсън и Чарлз оставаше сама на този свят. Спомни си опияняващата наслада, която изпита от целувките на Джейсън, и макар да се страхуваше от студенината му, знаеше, че той е силен и с него ще бъде в безопасност. Мечтата й един ден да се върне в Америка отстъпи пред необходимостта да оцелее и да облекчи страданието на умиращия.
— Виктория — немощно повтори Чарлз.
— Ще се омъжа за него — прошепна тя през сълзи.
— Благодаря ти — прошепна той и се опита да се усмихне. Извади лявата си ръка изпод завивката и хвана ръката на Джейсън:
— Сега вече мога да умра спокоен.
Изведнъж цялото тяло на Джейсън се напрегна. Той погледна Чарлз и язвително изрече:
— Сега вече можеш да умреш спокоен.
— Не! — извика Виктория през сълзи. — Не умирай, чичо Чарлз. Моля те, недей! Ако умреш, няма кой да ме заведе до олтара на сватбата ни…
Доктор Уърдинг се приближи и й помогна да се изправи. После кимна на Джейсън да го последва и я изведе в коридора.
— Стига толкова, мила моя — успокояваше я той. — Ще се разболееш, ако продължаваш така.
Девойката вдигна обляното си в сълзи лице към лекаря:
— Мислите ли, че ще живее, доктор Уърдинг?
Той нежно и окуражително я потупа по ръката:
— Ще стоя при него и ще ви уведомя веднага щом забележа някаква промяна.
След това той влезе в спалнята на Чарлз и затвори вратата след себе си.
Виктория и Джейсън слязоха в салона на долния етаж. Той седна до нея, прегърна я и тя склони глава на рамото му. После притисна лице в пърдите му и дълго плака. През това време Чарлз играеше на карти с доктор Уърдинг.
Глава деветнайсета
Рано на следващата сутрин доктор Уърдинг можеше да докладва, че Чарлз „се бори за живота си“. На следващия ден слезе в трапезарията, където Джейсън и Виктория вечеряха, и им каза, че състоянието на болния „значително се е подобрило“.
Виктория едва сдържа радостта си, но Джейсън само леко повдигна вежда и покани лекаря да се присъедини към тях на масата.
— Благодаря. — Доктор Уърдинг хвърли строг поглед към непроницаемото лице на Джейсън. — Мисля, че мога да оставя за малко пациента си.
— Със сигурност — отвърна спокойно младият мъж.
— Мислите ли, че ще се възстанови, доктор Уърдинг — нетърпеливо попита девойката, изненадана от невъзмутимото спокойствие на Джейсън.
Лекарят внимателно избегна проницателния поглед на Филдинг, обърна се леко смутен към Виктория и се прокашля:
— Трудно е да се каже. Нали разбирате, той казва, че иска да живее, за да ви види женени. Може да се каже, че се е вкопчил в това като в причина да продължи да живее.
Виктория прехапа устни и погледна притеснено към Джейсън, преди отново да се обърне към лекаря:
— Какво ще стане, ако започне да се възстановява и ние му кажем, че сме променили намерението си?
— Тогава несъмнено ще получи втори пристъп — спокойно отвърна Джейсън и като се обърна към лекаря, добави хладнокръвно: — Нали?