Доктор Уърдинг бързо отмести поглед от стоманените му очи:
— Сигурен съм, че ти го познаваш по-добре от мен. Какво мислиш, че ще се случи?
Джейсън сви рамене:
— Мисля, че ще получи втори пристъп.
Виктория се почувства така, сякаш животът си играеше някаква мъчителна игра с нея, отдалечавайки я от дома и от хората, които обичаше, принуждавайки я първо да дойде в тази чужда страна, а сега и да се омъжи за човек, който не я обича и не я иска.
Двамата мъже излязоха, а тя остана на масата. Ровеше храната в чинията си, опитвайки се да измисли някакъв начин да се измъкне от тази ситуация. Припомни си мечтите си за щастлив дом с любящ съпруг и дете и се натъжи. Какво толкова беше искала от този живот; никога не беше копняла за кожи и бижута, за сезони в Лондон или палати, в които да бъде като царица. Стигаше й това, което имаше и в Америка — освен него искаше само съпруг и деца.
Обзе я силна носталгия и тя наведе глава. Ако можеше само да върне времето назад с една година и да го спре там, да види отново усмихнатите лица на родителите си, да послуша баща си как говори за болницата, която иска да построи, отново да бъде сред хората от селото, които бяха като нейно второ семейство. Какво ли не би направила, за да се върне у дома. Представи си красивото, усмихнато лице на Андрю, но побърза да прогони спомена за него. Не искаше да лее повече сълзи за мъжа, когото беше обожавала и който я беше предал.
Отмести стола си и отиде да търси Джейсън. Андрю я беше изоставил, но Джейсън беше тук и беше длъжен да й помогне да измислят някакъв начин да избегнат брака, който и двамата не желаеха.
Намери го сам в кабинета му. Беше се облегнал на полицата на камината и се взираше в празното огнище. Сърцето й се сви от състрадание и тя тихо промълви:
— Джейсън?
Той вдигна глава и я погледна спокойно.
— Какво ще правим?
— С какво?
— С тази жестока идея на чичо Чарлз да ни види женени.
— Защо жестока?
Виктория остана изумена от този отговор, но спокойно и напълно откровено добави:
— Жестока е, защото аз не искам да се омъжа за теб.
Погледът му стана още по-суров:
— Това ми е известно, Виктория.
— Но и ти не искаш да се ожениш за мен.
— Така е.
Той се загледа отново в огнището и замълча. Девойката зачака с надежда той да каже още нещо и когато не го направи, въздъхна и понечи да си тръгне. Но думите, които той изрече, я накараха да се обърне и да го погледне изненадано.
— Но пък този брак би могъл да даде и на двама ни нещо, което наистина искаме.
— Какво е то? — попита тя, вперила поглед в него, опитвайки се да отгатне настроението му.
Той се изправи и се обърна към нея, пъхна ръце в джобовете си и я погледна в очите.
— Ти искаш да се върнеш в Америка, да бъдеш независима, да живееш сред приятелите си и може би да построиш болницата, за която баща ти е мечтал. Сама си ми казвала всичко това. Ако си честна пред себе си, ще признаеш, че искаш да се върнеш и за да покажеш на Андрю и на всички останали, че неговото предателство не означава нищо за теб, че си го забравила толкова лесно колкото и той теб и че продължаваш да гледаш напред.
Виктория се почувства толкова оскърбена от това, че не успя веднага да осмисли следващите думи, които Джейсън изрече съвсем делово:
— Аз от своя страна искам син.
Зяпна от изумление, а той продължи съвсем спокойно:
— Можем да си дадем взаимно това, което искаме. Омъжи се за мен и ми роди син. В замяна аз ще те върна в Америка с достатъчно пари да живееш като царица и да построиш дузина болници.
Девойката се втренчи в него; не вярваше на ушите си.
— Да ти родя син? Да ти родя син и после ще ме изпратиш обратно в Америка? Да ти родя син и да го оставя тук?
— Не съм чак такъв егоист — ще можеш да го задържиш при себе си, докато стане на четири години. До тази възраст едно дете се нуждае от майка си. След това ще трябва да ми го дадеш. Може би ще решиш да останеш с нас, когато го доведеш. Всъщност предпочитам да останеш тук за постоянно, но ти ще решиш как да постъпиш. Има едно нещо обаче — условие, на което държа.
— Какво условие — замаяно попита Виктория.
Той се поколеба, сякаш внимателно обмисляше отговора си, и когато най-накрая заговори, се взираше над камината, сякаш искаше да избегне погледа й.
— Тъй като онази вечер ме защити, хората са решили, че не ме презираш и не се страхуваш от мен. Ако се съгласиш на този брак, ще очаквам да затвърдиш това впечатление и да не правиш нищо, което да ги накара да си мислят друго. С други думи, независимо от това какво се случва между нас, когато сме сред висшето общество, ще очаквам от теб да се държиш така, сякаш си се омъжила за мен за нещо повече от парите и титлата ми. Или накратко казано — за това, че ме обичаш.