Виктория си припомни язвителните му забележки на бала в семейство Мортрам: „Грешиш, ако си мислиш, че ме интересува какво мислят хората…“ Беше я излъгал, осъзна тя и сърцето й се сви. Очевидно го интересуваше какво мислят хората, иначе защо ще я моли да се държи така.
Тя се загледа в хладнокръвния, невъзмутим мъж, застанал пред нея. Изглеждаше силен и самоуверен. Не можеше да повярва, че той иска син или нея, или пък когото и да е — това бе точно толкова невъзможно, колкото да повярваш, че го интересува дали хората се страхуват от него. Невъзможно, но беше истина. Спомни си как се беше държал в нощта на дуела, когато закачливо я придума да го целуне. Припомни си неутолимия копнеж на целувката му и отчаянието в думите му: „Стотици пъти се опитах да те оставя да си отидеш, но не мога.“
Може би под хладнокръвната и безразлична фасада Джейсън изпитваше същата самота и пустота като нея. Може би се нуждаеше от нея и не можеше да се престраши да си го признае. Но, от друга страна, може би тя се заблуждаваше.
— Джейсън — Виктория се осмели да сподели част от мислите си на глас, — не можеш да очакваш да родя дете, след което да ти го поверя и да заживея своя живот. Не може да си чак толкова студен и безсърдечен, за да ми направиш такова предложение. Не мога да повярвам, че си.
— Няма да бъда жесток съпруг, ако това имаш предвид.
— Не това имам предвид — извика тя малко истерично. — Как можеш да говориш за брак така, сякаш обсъждаш сделка — без никакво чувство, без дори да се престориш на влюбен или…
— Едва ли имаш някакви илюзии по отношение на любовта — нетърпеливо я прекъсна той. — Случката с Бейнбридж трябва да те е научила, че любовта е емоция, използвана за манипулиране на глупаци. Не очаквам, нито пък искам любовта ти, Виктория.
Тя се хвана за облегалката на стола, зашеметена от думите му. Понечи да отхвърли предложението му, но той поклати глава:
— Не ми отговаряй, преди да си обмислила това, което ти казах. Ако се омъжиш за мен, ще имаш свободата да правиш каквото искаш с живота си. Можеш да построиш една болница в Америка, друга близо до Уейкфийлд и да останеш в Англия. Имам шест имения и хиляда слуги и наематели. Само слугите ми могат да се ползват от болницата ти. Ако ли не, ще им плащам да се разболяват.
На устните му се появи едва забележима усмивка, но Виктория беше твърде развълнувана, за да се шегува.
Като видя, че шегата му не е разбрана, той весело добави:
— Можеш да покриеш стените на Уейкфийлд с рисунките си и ако не ти стигне мястото, ще разширя къщата.
Тя все още мислеше за думите, които толкова много я стреснаха, когато той протегна ръка и леко я погали.
— Ще видиш, че съм много щедър съпруг, обещавам ти.
Думата „съпруг“ прозвуча толкова категорично, че я побиха студени тръпки.
— Защо? — прошепна. — Защо мен? Ако искаш синове, има толкова жени в Лондон, които биха дали всичко, за да се омъжат за теб…
— Защото те харесвам. Знаеш го, нали? Освен това — добави и я погледна предизвикателно, като хвана раменете й и се опита да я придърпа по-близо — и ти ме харесваш. Каза ми го, когато си мислеше, че съм заспал, помниш ли?
Виктория се вторачи в него, неспособна да осъзнае изумителното разкритие, че я харесва.
— Та аз харесвах и Андрю — троснато отвърна. — Не умея да преценявам добре мъжете.
— Така е — съгласи се той и в очите му затанцуваха весели пламъчета.
Привлече я към себе си и тя възмутено възкликна:
— Ти си полудял! Съвсем си обезумял!
— Така е, такъв съм — съгласи се той и я притисна до себе си.
— Няма да го направя. Не мога…
— Виктория, нямаш избор. — Гласът му звучеше все по-дрезгаво и убедително. — Мога да ти дам всичко, от което се нуждае една жена.
— Всичко освен любов — сподавено отвърна тя.
— Всичко, което една жена наистина иска — поправи се той и преди девойката да долови цинизма на тези думи, устните му започнаха да се приближават към нейните. — Ще ти дам накити и кожи — обеща й. — Ще имаш повече пари отколкото си мечтала някога. В замяна искам само това…
Колкото и да беше странно, единствената мисъл в главата на Виктория беше, че той се продава твърде евтино, като искаше толкова малко от нея. Той беше красив, богат и желан — със сигурност имаше право да очаква повече от съпругата си… А после всички мисли изчезнаха, когато страстните му устни се впиха в нейните в безкрайна възбуждаща целувка, която ставаше все по-настойчива и опияняваща и я накара да тръпне от страст. Той докосна устните й с език, сякаш ги придумваше да се разтворят, след което го плъзна между тях и тялото на Виктория се разтърси. Тя простена, а той я прегърна и я притисна към силното си тяло.