Когато Джейсън най-сетне вдигна глава, Виктория се чувстваше опиянена, разгорещена и необяснимо изплашена.
— Погледни ме — прошепна той, като повдигна брадичката й. — Ти трепериш — каза, когато момичето вдигна големите си сини очи към него. — Страхуваш ли се от мен?
Виктория поклати глава. Не се страхуваше от него, неочаквано и необяснимо я обзе страх за самата нея.
— Не — отвърна. Той леко се усмихна.
— Страхуваш се, но не бива. — Той бавно приглади назад тежките й коси. — Ще те нараня само веднъж, и то само защото е неизбежно.
— Какво, но защо?
— А може би няма да те нараня. Така ли е?
— Какво, за какво говориш? Предпочитам да не говориш със загадки, след като вече съм толкова объркана, че почти не съм способна да мисля — извика тя нервно.
С типичната за него бърза промяна в настроението той сви рамене и отсече:
— Няма значение. Не ме интересува какво си правила с Бейнбридж. Това е било преди.
— Преди, преди какво?
— Преди мен. Все пак мисля, че трябва да знаеш предварително, че няма да ги позволя да ме направиш рогоносец. Ясно ли е?
Виктория остана напълно изумена:
— Рогоносец! Ти си полудял. Напълно полудял!
— С това вече и двамата се съгласихме — усмихна се той.
— Ако продължаваш да ме обиждаш, ще си отида в стаята — предупреди го тя.
Джейсън се загледа в очите й и едва се сдържа да не я целуне отново.
— Много добре, да поговорим за нещо обикновено тогава. Какво ли приготвя госпожа Крейдък?
Виктория объркано попита:
— Госпожа Крейдък ли?
— Готвачката. Виждаш ли, научил съм името й. Освен това знам, че О’Мейли е любимият ти лакей. И така какво приготвя госпожа Крейдък за вечеря?
— Патица. — Виктория се опита да възвърне равновесието си. — Това приемливо ли е?
— Чудесно. Вкъщи ли ще вечеряме?
— Аз да.
— В такъв случай и аз ще остана.
Той вече играеше ролята на съпруг, осъзна тя замаяно.
— Тогава ще отида да кажа на госпожа Крейдък — объркано изрече и се отдалечи.
Джейсън й бе казал, че я харесва. Искаше да се ожени за нея. Невъзможно. Ако чичо Чарлз умреше, нямаше да има друг избор, освен да се омъжи за него, а ако се омъжи за него сега, може би чичо Чарлз ще намери сили да продължи да живее. И деца — Джейсън искаше деца. Тя също искаше — много. Имаше нужда от някого, когото да обича. Може би щяха да бъдат щастливи заедно. Имаше моменти, в които той можеше да бъде толкова очарователен и мил, мигове, в които усмивката му можеше да я направи щастлива. Каза, че не би я наранил.
Тя се обърна към него.
Беше прекосила стаята наполовина, когато спокойният глас на Джейсън я спря:
— Мисля, че ти вече взе решение за женитбата ни. Ако си съгласна, след вечеря трябва да се видим с Чарлз и да му кажеш, че ще обявим дата за сватбата си. Това ще му хареса и колкото по-скоро му кажем, толкова по-добре.
Той искаше да знае дали възнамерява да се омъжи за него, осъзна Виктория. Загледа се в красивия, силен мъж, застанал в другия края на стаята, и сякаш този миг застина във времето. Защо ли й се стори, че е напрегнал, докато очакваше отговора й? Защо трябваше да й предлага да се омъжи за него по този начин, сякаш ставаше дума за някакво делово предложение?
— Ами аз — безпомощно подхвана тя и в този момент в Главата й прозвучаха милите думи на Андрю, официалното предложение, което той й беше направил: „Кажи, че ще се омъжиш за мен, Виктория. Обичам те. Винаги ще те обичам…“
Тя вдигна гордо глава. Джейсън Филдинг поне не говореше за любов, която не изпитваше. Не й беше предложил брак, воден от някакви чувства, затова тя прие предложението по същия делови начин, по който беше отправено, погледна Джейсън и кимна категорично:
— Ще му кажем след вечеря.
Виктория можеше да се закълне, че в този миг напрежението от лицето и тялото му изчезна.
На практика това беше вечерта на годежа, затова и Виктория реши да използва случая и да се опита да наложи по-добър модел за техния бъдещ съвместен живот. След дуела Джейсън беше казал, че харесва смеха й. Ако той наистина се чувстваше самотен, както подозираше и както самата тя често се чувстваше, то тогава биха могли да направят живота си по-добър. Застанала боса пред гардероба, девойката оглеждаше най-хубавите си рокли и се опитваше да реши какво да облече. Най-накрая се спря на една синя рокля от шифон с поли, обсипани със златни мъниста. Реши да си сложи и огърлица от инкрустирани със злато аквамарини, която Джейсън й беше подарил за дебюта й в обществото. Рут разреса косите й. Когато реши, че е готова, Виктория излезе от стаята си и отиде в салона за гости на долния етаж. Джейсън носеше официален кадифен костюм в цвят бордо и бяла жилетка от брокат, а върху колосания му нагръдник блестяха рубини.