Той тъкмо наливаше шампанско в чашата си, когато вдиша глава и я видя. Огледа я дръзко с нескрито мъжко възхищение. Гордост от това, което притежаваше, се прочете във властния му поглед и стомахът на Виктория нервно се сви. Никога преди не я беше гледал така, сякаш беше вкусна хапка.
— Притежаваш объркващата способност да изглеждаш като очарователно дете в един миг и като невероятно съблазнителна жена в следващия — каза той.
— Благодаря ти — отвърна плахо Виктория.
— Това трябваше да прозвучи като комплимент — увери я той с лека усмивка. — Обикновено умея да правя комплименти. Ще внимавам повече за в бъдеще.
Трогната от лекото загатване, че възнамерява да се промени, за да й достави удоволствие, Виктория го наблюдаваше как налива искрящо шампанско в две чаши. Подаде й едната и тя тъкмо понечи да отиде да седне на дивана, когато Джейсън хвана ръката й и я дръпна обратно. С другата си ръка отвори капака на голяма кадифена кутия за бижута и извади от нея троен наниз от най-големите и великолепни перли, които беше виждала. Без да каже дума, той обърна Виктория към огледалото над страничната масичка и отмести дългата й коса настрани. Докато й сваляше аквамарините и поставяше тежката перлена огърлица, тя потръпна от докосването на пръстите му.
Докато закопчаваше диамантената закопчалка на тила й, тя наблюдаваше лицето му. После той вдигна очи към нейните и огледа перлената огърлица около врата й.
— Благодаря ти — обърна се притеснено към него Виктория. — Аз…
— Бих предпочел да ми благодариш с целувка.
Тя се надигна на пръсти и послушно, но стеснително притисна устни към гладко избръснатата му буза. Нещо в начина, по който й даде перлите, невъзмутимо очаквайки целувка в замяна, я смути — сякаш купуваше благоразположението й. За неин ужас подозрението й се потвърди, когато той каза:
— Това не е целувка за толкова красива огърлица. — След това впи устни в нейните с неочаквана, властна настойчивост, а когато я пусна, се усмихна въпросително:
— Не ти ли харесват перлите, Виктория?
— О, напротив — много ми харесват! — нервно отвърна тя, ядосана на себе си за това, че не може да овладее глупавите си страхове. — Никога не съм виждала толкова красиви перли. Дори тези на лейди Уилхелм не са толкова големи. Достойни са за кралица.
— Принадлежели са на една руска принцеса от миналия век — поясни той и Виктория се трогна от това, че очевидно я намираше достойна за такава безценна огърлица.
След вечеря се качиха на горния етаж, за да видят Чарлз. Щом му съобщиха за предстоящата сватба, той сякаш се подмлади, а когато Джеймс прегърна нежно бъдещата си съпруга през рамо, прикованият към леглото болен се засмя от щастие. Изглеждаше толкова радостен, толкова убеден, че постъпват правилно, че и самата Виктория почти повярва в това.
— Кога ще бъде сватбата? — внезапно попита Чарлз.
— След седмица — отвърна синът му, при което Виктория изненадано го погледна.
— Отлично, отлично! — щастливо се усмихна болният. — Възнамерявам да се пооправя, за да присъствам.
Тя понечи да възрази, но Джейсън стисна ръката й, предупреждавайки я да не оспорва.
— Какво е това, мила моя? — усмихна се Чарлз и погледна към огърлицата на шията й.
— Джейсън ми я подари тази вечер по случай сдел… по случай годежа ни — обясни тя.
Когато разговорът с Чарлз приключи, Виктория каза, че е много изморена, и Джейсън я изпрати до вратата на спалнята й.
— Нещо те тревожи, кажи ми какво? — спокойно попита той.
— Освен всичко друго, чувствам се нещастна за това, че се готвя да се омъжвам, преди да е изтекъл траурът за родителите ми. Всеки път, когато отивам на бал, се чувствам виновна. Трябваше да скривам кога са починали родителите ми, за да не разберат хората колко недостойна дъщеря съм.
— Постъпвала си както трябва и родителите ти щяха да те разберат. Омъжвайки се за мен толкова бързо, даваш причина на Чарлз да продължи да живее. Сама видя колко по-добре се почувства, когато му съобщихме, че сме определили датата на сватбата. Освен това решението да се съкрати траурът ти беше мое, не твое, така че ти просто нямаше избор. Ако трябва да обвиняваш някого, то това съм аз.
Виктория знаеше, че той е прав, и смени темата.
— Кажи ми — започна тя с усмивка, — след като току-що разбрах, че сме взели решение да се оженим след седмица, би ли ми казал къде по-точно ще бъде сватбата?