Мелиса беше пожелавала всеки срещнат мъж, но не и него. Виктория искаше единствено Андрю — добрия, нежен, мил, безгръбначен Андрю.
Единствената разлика между двете беше, че Виктория бе много по-добра артистка, реши Джейсън. Още от самото начало той знаеше, че Мелиса е себична, пресметлива кучка, мислеше, че Виктория е едва ли не ангел… паднал ангел, разбира се — благодарение на Андрю, и не я винеше за това. Сега обаче я презираше, че се е отдала на Андрю, а искаше да избегне съпруга си, изпивайки толкова вино, че да не чувства нищо. Той се отвращаваше от начина, по който трепереше в ръцете му и отбягваше погледа му, докато танцуваше с него прели няколко минути, а после усети как я полазиха тръпки, щом й каза, че е време да се прибират.
Джейсън се питаше защо е в състояние да накара любовниците си да стенат от удоволствие, а онези, за които се женеше, отблъскваше веднага след тържественото вричане. Той се питаше защо правенето на пари му се удаваше с такава лекота, а щастието винаги му се изплъзваше. Онази зла стара вещица, която го бе отгледала, очевидно се бе оказала права — той беше дяволска семка, не заслужаваше да живее.
Единствените жени, които някога са били част от живота му — Виктория, Мелиса и мащехата му — бяха забелязали у него нещо, което го правеше да изглежда омразен и противен в очите им, макар че и двете му съпруги бяха съумели да прикрият отвращението си до сватбата, когато богатството му най-сетне вече беше и тяхно.
Неумолимо и решително той се приближи към Виктория и докосна ръката й. Тя подскочи и се отдръпна, сякаш докосването му я изгори.
— Късно е, време е да се прибираме — каза й.
Лицето й пребледня и очите й се разшириха като на преследвано и уловено в капан животно.
— Н-не е чак толкова късно.
— Достатъчно късно е за лягане, Виктория — без заобикалки каза той.
— Но на мен никак не ми се спи!
— Добре тогава — каза Джейсън умишлено грубо. Знаеше, че го е разбрала, защото цялото й тяло започна да трепери. — Сключихме сделка — рязко каза той — и очаквам да изпълниш своята част от нея, независимо колко ти е противна мисълта да легнеш с мен.
Леденият му властен тон я смрази. Тя кимна и влезе със свито сърце в къщата, а после продължи нагоре по стълбите към новите си покои, които бяха непосредствено до тези на Джейсън.
Доловила настроението на Виктория, Рут мълчаливо й помогна да си свали булчинската рокля и да облече кремавата нощница от сатен и дантела, която мадам Дюмос й беше ушила специално за първата брачна нощ.
Гняв се надигна в гърдите на Виктория и стомахът й се сви от ужас, когато Рут отиде да оправи леглото. От виното, което беше изпила с надеждата да се успокои, сега й се замая главата и й прилоша. Вместо да се успокои, сега тя се чувстваше много зле, неспособна да овладее емоциите си. Съжаляваше за изпитото вино. Единственият път, когато беше пила повече от глътка, беше на погребението на родителите й, когато доктор Морисън настоя да изпие две чаши. Тогава тя повърна и той й каза, че вероятно е от хората, чийто организъм не понася алкохол.
Със зловещото описание на госпожица Флоси, което бучеше в главата й, Виктория тръгна към леглото. Скоро кръвта й щеше да обагри чаршафите, с ужас си помисли тя. Колко ли кръв щеше да изтече? Колко ли силна щеше да е болката? Студена пот изби по тялото й, зави й се свят, когато Рут оправи възглавниците. Тя послушно се качи на леглото, като се опитваше да овладее нарастващата паника и гаденето. Не трябва да крещи и да показва отвращението си, беше й казала госпожица Флоси, но когато Джейсън отвори вратата, която свързваше покоите им, и влезе в стаята, Виктория не можа да потисне страха си.
— Джейсън! — извика тя и се притисна назад върху възглавниците.
— А ти кого очакваше — Андрю ли? — подхвърли той. — Посегна към колана на халата си и страхът й прерасна в паника.
— Недей, не го прави — умоляваше ужасено тя, загубила ума и дума. — Един джентълмен със сигурност не се съблича пред дама, даже и пред собствената си съпруга.
— Мисля, че вече сме говорили за това, но в случай, че си забравила, ще ти припомня отново, че аз не съм джентълмен. Но ако все пак видът на неджентълменското ми тяло те обижда, можеш да решиш проблема, като си затвориш очите. Единственият друг изход е да се кача в леглото и тогава да сваля халата си, а това би било обидно за мен.
Той разтвори халата си и го съблече, а Виктория онемя от ужас при вида на мускулестото му тяло.