Изненадана, Ана обърна лице, покрито със сълзи. Тези думи не можеха да бъдат произнесени от варварин. Кой знае защо й се искаше да е така. Объркана, обърна очи към сцената.
Когато ръкоплясканията стихнаха и светлините бяха запалени, тя вече се бе успокоила. Дълбоко в нея продължаваха да бушуват чувства, но Ана си каза, че причина бе тъжната история на Жизел. Без да покаже с нищо вълнението си, прие ръката на Дениъл, който й помогна да стане.
— Трябва да си призная, че досега не бях гледал балет. — С изтънчен жест и без предупреждение, той докосна с устни ръката й. — Благодаря, Ана.
Изненадана, тя прочисти гърлото си.
— Няма защо. Ако ме извините, трябва да се върна при другите.
Дениъл я държеше за ръка, докато излизаха от ложата.
— Позволих си волността да кажа на Майра, че ще ви изпратя до вас.
— Вие…
— Това е най-малкото, което мога да сторя — прекъсна я учтиво той. — След като бяхте толкова добра да ми разкажете всичко за балета. Дори се чудя защо не сте се ориентирали към учителската професия.
Така значи, присмиваше й се! Ала това й се бе случвало и друг път. Сега щеше да го отреже и да върви по дяволите!
— Не е възпитано да се решава нещо от името на друг, без да се пита за неговото мнение. Може да имам други планове.
— Аз съм на ваше разположение.
Ана не губеше лесно търпение, но сега бе на път да го загуби.
— Господин Макгрегър…
— Казвайте ми Дениъл.
Тя отвори уста от изненада, сетне я затвори и не продума, докато не се успокои.
— Оценявам високо предложението ви, ала мога да си ида и сама.
— Е, Ана, вие вече веднъж ме обвинихте, че съм грубиян. — Той говореше, като незабелязано я насочваше към автомобила. — Какъв мъж ще съм, ако не ви закарам поне до в къщи?
— Мисля, че и двамата знаем какъв мъж сте.
— Вярно. — Дениъл спря до вратата. — Разбира се, ако се страхувате, ще вземем такси.
— Да се страхувам ли? — Очите й заблестяха. Нямаше значение от какво — от ярост, от раздразнение или от възмущение. На него му харесваше. — Вие какво си въобразявате? Ама че високо самомнение!
— Винаги съм го имал.
С широк жест той й показа вратата, която Стивън държеше отворена. Прекалено ядосана, за да мисли трезво, Ана пристъпи и влезе в колата. Веднага бе зашеметена от силния аромат на рози. Стисна зъби и ги отмести така че да седне в най-далечния ъгъл. Трябваше й секунда време, за да осъзнае, че всъщност Дениъл бе толкова голям, че в случая маневрата й изобщо нямаше значение.
— Винаги ли държите рози в колата си?
— Само когато изпращам красива жена.
Щеше й се да ги изхвърли през прозореца, но сърце не й даде. Какво й бяха виновни цветята, в края на краищата!
— Бяхте планирали всичко внимателно, нали?
Дениъл отвори шампанското.
— Няма смисъл да се планира нещо, ако не е внимателно.
— Майра ми каза, че трябва да бъда поласкана.
— Впечатлението ми от Майра е, че е много умна жена. Къде искате да отидем?
— У дома.
Ана прие виното и се опита да сдържи нервите си.
— Сутрин трябва да ставам рано. Работя в болницата.
— Работите? — Той се обърна към нея, след като остави бутилката в кофичката. — Не ми ли казахте, че има още една година, докато завършите следването си?
— Още една година, преди да получа диплома и да започна практиката. А сега работата ми е да изхвърлям подлоги.
— Това не е нещо, което млада жена като вас трябва да прави. — Дениъл пресуши първата чаша и си сипа втора.
— Ще имам пред вид мнението ви.
— Нима ще кажете, че ви харесва?
— Ще кажа, че ми харесва всичко, което правя, за да помогна на някой, който страда. — Тя също изпи чашата си. — Може би ще ви е трудно да го разберете, тъй като това не е бизнес и не ми носи никакви пари. Това с просто човечност.
Можеше да я поправи. Можеше да й каже, че бе дарил огромни суми за изграждане на медицински център за миньорите в родния му край в Шотландия. Въпреки че счетоводителят му бе против.
Вместо това смени темата с нещо, което щеше да я накара да побеснее.
— По-добре би било да мислите за брак и семейство.
— Защо? Защото жената не може да прави нищо друго, освен да бави едно хлапе, хванало се за полата й, докато другото расте в корема й?
Той вдигна вежди. Смяташе, че бе свикнал на резкия начин, по който американките изразяваха мнението си, но кой знае защо се подразни от начина, по който го направи Ана.
— Не. Защото жените трябва да създадат дом и семейство. Животът на мъжа е лесен, Ана. Той излиза от къщи и печели пари. Жената държи света в ръцете си.
Начинът, по който го каза, не й позволи да изсъска насреща му. Като се мъчеше да остане хладнокръвна, тя продължи.