— Добре де, по дяволите! Впечатлена ли си, или не?
Ана също спря и го погледна. Очите й наистина бяха хладни, но в тях не се четеше нищо. После направи нещо неочаквано. Хвана лицето му с две ръце и по своя силен, неповторим начин го привлече към себе си, след което докосна устните му. Беше само полъх, намек за целувка, ала нещо експлодира в него. Ана остана само за миг така, с очи, заковани в неговите. Сетне, без да каже нищо, се обърна и се отдалечи.
За пръв път в живота си Дениъл не можа да произнесе нито дума.
ПЕТА ГЛАВА
Дениъл седеше в офиса си в „Олд Лайн Сейвингс енд Лоун“, пушеше пура и слушаше дългия отчет от своя банков директор. Човекът си имаше работата и беше на ти със сметките. Но не виждаше по-далеч от носа си.
— Освен това, като допълнение към другите ми препоръки, още веднъж казвам банката да се лиши от ползването на имота Холоран. Продаването му ще покрие неизплатената горница и по моя лична преценка ще донесе пет процента печалба.
Дениъл загаси пурата в пепелника.
— Отпусни.
— Моля?
— Казах, отпусни заем на Холоран, Бомбек.
Човекът свали очилата от носа си и започна да се рови из хартиите.
— Може би не сте разбрали, сър, че Холоранови закъсняват вече шест месеца с плащането на ипотеката. През последните два месеца дори не успяха да си платят тока. Холоран може и да си намери работа, както твърди, ала ние не можем да очакваме, че заемът ще бъде изплатен това тримесечие. Направил съм всички сметки.
— Не се съмнявам — промърмори отегчен Дениъл. Работата не бива никога да те отегчава, човече, каза си той, инак ще загубиш тръпката.
Бомбек остави листите на бюрото. Те бяха, както и самият той, спретнати, подредени и непоносимо точни.
— Ако погледнете за малко, сигурно ще можем…
— Дай на Холоран още шест месеца, за да си плати лихвите.
Бомбек пребледня.
— Шест… — Той прочисти с мъка гърлото си и стана от стола. — Господин Макгрегър, вашето отношение към Холоранови е достойно за възхищение, но трябва да разберете, че една банка не може да бъде управлявана от сантименти или чувства.
Дениъл дръпна от пурата, задържа дима, сетне го издуха. На устните му играеше лека усмивка, но очите му, ако Бомбек би имал смелостта да ги погледне, бяха студени като айсберг.
— Така ли, господин Бомбек? Благодаря, че ми го казахте.
Мъжът прехапа устни.
— Аз, като управител на „Олд Ланн…“
— Която щеше да изгърми преди месец, когато ви купих.
— Да. — Бомбек отново прочисти гърлото си. — Да, точно така, господин Макгрегър. Като управител имам задължението да ви предоставя всичкия си опит. Работя в банковото дело от петнадесет години…
— Така ли? — прекъсна го Дениъл, все едно, че бе изненадан. Всъщност четиринадесет години, осем месеца и десет дни. Знаеше характеристиките на всички, който работеха за него, от директора до чистачката. — Това с чудесно, Бомбек. Може би, ако ти го кажа другояче, ще разберете начина ми на мислене. — Той се облегна на стола така, че слънцето, което светеше точно зад главата му, превърна косата му в истинска клада. — Вие пресмятате пет процента печалба, ако се откажем и продадем имота на Холоран. Правилно ли съм разбрал?
Сарказмът в гласа му не убягна на Бомбек.
— Точно така, господин Макгрегър,
— Добре. Обаче през следващите двадесет години от ипотеката на Холоран ще имаме дългосрочна печалба от, меко казано, три пъти повече.
— При дългосрочен заем, да. Мога да ви предоставя точните изчисления
— Отлично. Сега вече се разбираме. Значи отпуснете заема. — Въпреки че се забавляваше от цялата ситуации, Дениъл изчака малко, и хвърли бомбата си. — Освен това ще намалим ипотеката с четвърт процент от следващия месец.
— Намалявайки…
— И ще увеличим лихвата върху спестяванията до най-високия възможен процент.
— Господин Макгрегър, това ще доведе банката на червено!
— За кратко време — съгласи се Дениъл. — В дългосрочен план… А вие вече разбрахте какво означава това, нали господин Бомбек? В дългосрочен план ще спечелим от обема на спестяванията, „Олд Лайн“ ще има най-ниските ипотекационни вноски в щата.
Бомбек почувства как стомаха му се преобръща и преглътна с мъка.
— Да, господин Макгрегър.
— И най-високата лихва върху влоговете.
Можеше да види как наоколо вече прелитаха долари с малки крилца.
— Това ще струва на банката… — Бомбек не можеше дори да си го представи, камо ли да го изрече. — Мога да направи всички изчисления за няколко дни. Сигурен съм, че когато ги видите, ще разберете какво искам да ви кажа. С подобна политика само за шест месеца…