— Чудесна първа помощ сте дали, госпожице Уитфилд — похвали я доктор Лидърман, след като изми ръцете си на мивката. — Без нея можеше да умре от загуба на кръв преди да е стигнала до болницата.
Ана бе разгледала раната и също бе установила, че ще са необходими поне десет шева за зашиване на артерията.
— На лошо място се е срязала.
— Самоубийците го правят точно там, и то много успешно. Имала е късмет, че вие сте били наблизо и не сте се паникьосали.
Ана повдигна вежди, чудейки се дали й прави комплимент, или говори сериозно.
— Ако се паникьосвам при вида на кръвта, какъв хирург ще излезе от мен, докторе!
— Ще специализирате хирургия, значи? — Това момиче беше си избрало нелек път. Той я погледна през рамо. — Това не е лесна професия. Изисква не само много умения със скалпела. Би трябвало да го знаете. Изисква и увереност.
— Аз пък мисля, че изисква смелост — с усмивка каза Ана.
Трябваха му няколко секунди, за да я разбере. Той също се усмихна.
— Доста точно казано. Относно нашата пациентка. Няколко дни ще е отпаднала и ще трябва да пази ръката си няколко седмици.
— Трябва ли да сменяме превръзката всеки ден?
— Да, но я пазете суха. Ще трябва да дойде след няколко седмици, за да свалим конците. — Той се обърна и избърса ръце. — Мисля, че няма да ви притесни много, ако го направите вие.
Ана отново се усмихна.
— О не, няма. Благодаря ви.
— Знаете ли, Ана, вие се ползвате с добро име в болницата.
Това вече я изненада, ала й достави удоволствие.
— Така ли?
— Да. И го чух от устата на цербера. Старшата сестра. Сигурно разбирате какво значение има подобно признание — уточни той, като остави кърпата.
Стана й много приятно.
— Благодаря.
— Тази година ще ви бъде последна, нали? Видях достатъчно много, за да мога да преценя. Какви са оценките ви?
— Отлични.
Докторът я загледа с бащински усмивка.
— Браво! И къде смятате да започнете практика?
— Тук.
Той пое ръката й.
— Обадете ми се.
— Разбира се.
Къде, по дяволите, се бяха дянали всички, зачуди се Дениъл, когато влезе и намери къщата празна. Нетърпелив да бъде с Ана, той взе стъпалата до спалнята по две. И там не намери никой. Трябваше да погледне и гардероба за да се увери, че тя наистина се е пренесла. Макар да му стана изключително приятно да види нейните дрехи между своите, не си бе представял точно такова посрещане.
След като прегледа и стаите на втория стаж, много раздразнен слезе долу.
— Макгий! — развика се той. Това, че жена му я нямаше, беше лошо. Ала къде се бе дянал икономът? — Макгий!
Като отваряше и блъскаше вратите, Дениъл премина във всекидневната. Е, не очакваше духова музика, но все пак си мислеше, че поне ще бъде прегърнат, когато влезе в къщи. Стигна до кухнята и вече беше бесен.
— Има ли никой в тази къща?
— Ти няма ли да спреш да крещиш? — каза тихо Ана, като се появи ни вратата. — Току-що я сложих да си легне.
— Къщата е моя и мога да си викам колкото си искам! — започна Дениъл и в този миг забеляза кръвта по блузата и полата й. — Господи!
Приближи с две големи крачки и я сграбчи в ръцете си.
— Какво ти е? Къде си се наранила! Веднага ще те заведа в болницата!
— Оттам се връщам, Дениъл! Това не е моята кръв! Нищо ми няма.
Той обаче не я слушаше и почти бе стигнал до вратата, когато успя да го спре.
— Сали се поряза.
— Сали ли?
— Да, готвачката ти.
— Много добре знам коя е Сали — рече Дениъл, сетне я пусна и я прегърна. — На теб нищо ти няма, така ли?
— Нищо ми няма. — Гласът й омекна. Та той целият трепереше! Кой би очаквал такъв голям мъж да се разтрепери при вида на кръв! — Добре съм — опита се да обясни тя, ала думите й заглъхнаха, защото Дениъл покри устните й с целувки. Дълбоко в нея се надигна възбуда и почувства неговото облекчение, което бе чак болезнено.
— Не исках да те плаша.
— Но ме уплаши. — Той отново я целуна. — Какво се е случило?
— Ръцете й били мокри и най-вероятно не е внимавала, когато е режела с ножа. Той се хлъзнал и се забил в китката й. Беше сериозна рана, ала Макгий и аз я заведохме навреме в болницата. Ще трябва да почива няколко дни.
Едва сега Дениъл забеляза ножа на земята и кръвта на пода и в мивката. Притисна Ани към себе си със стон.
— Ще ида да я вида.
— Недей, сега спи — спря го тя. — Ще бъде най-добре да изчакаш до сутринта.
Готвачката, икономът както всички в къщата, бяха негови отговорност. Той погледна още веднъж ножа и тихо изруга.
— Сигурна си, че е добре, нали?