Лора го настигна и двамата тръгнаха мълчаливо. Не след дълго се озоваха зад двореца и излязоха на площад Сан Марко. Вече валеше силно и заедно с неколцината случайни минувачи те се подслониха под колонадата. Оркестрите бяха прибрали инструментите си. Масите бяха празни. Столовете — обърнати.
Прави са, като казват, че Венеция потъва, помисли си той. Целият град бавно умира. Един ден туристите ще минават оттук с лодки, ще се взират във водата и ще виждат отдолу потъналите дълбоко стълбове, колони и мрамор, а от време на време сред тиня и кал ще се подават останките от един загубен подземен каменен свят.
Почукването на токовете им по паважа отекваше в нощта, дъждът шуртеше от олуците. Няма що, хубаво свършваше тази вечер, а началото бе тъй обнадеждващо. За случилото се после те нямаха вина.
Когато се прибраха в хотела, Лора пое направо към асансьора, а Джон свърна към рецепцията, за да вземе ключа от нощния портиер. Човекът му подаде и една телеграма. Джон се спря за миг — Лора вече беше в асансьора. После отвори плика и прочете текста. Беше от директора на училището, където учеше Джони.
Джони под наблюдение в градската болница със съмнение за апандисит. Няма причина за тревога, но хирургът сметна, че е добре да ви уведомим.
Прочете текста два пъти, после тръгна бавно към асансьора, където Лора го чакаше. Подаде й телеграмата.
— Получили са я в наше отсъствие. Новината никак не е приятна.
Докато тя четеше телеграмата, Джон натисна копчето за втория етаж.
— Това вече решава нещата, нали? — запита Лора, когато асансьорът спря и излязоха. — Ето доказателството. Трябва да напуснем Венеция, защото се връщаме обратно у дома. Джони е в опасност, а не ние. Кристин сигурно се е опитвала да каже това на близначките.
Първото нещо, което Джон направи на следващата сутрин, бе да поръча разговор с директора на училището. После уведоми администратора, че заминават, и докато чакаха разговора, прибраха багажа си. Никой от тях не спомена за събитията от предния ден, сега не бе необходимо. Джон знаеше, че пристигането на телеграмата и предчувствието за опасност от страна на сестрите бяха чисто и просто съвпадение, но беше безсмислено да спори за това. Лора пък бе убедена в обратното, но интуицията й подсказваше, че е по-добре да си замълчи. Тъй като беше началото на сезона, сигурно щяха да успеят да вземат специалния влак, пътуващ от Милано до Кале, на който можеха да натоварят и колата. Дори и да срещнеха някаква пречка, нали директорът бе казал, че не е толкова спешно.
Когато ги свързаха с Англия, Джон беше в банята. Лора вдигна телефона. Той влезе в стаята няколко минути по-късно и тя още говореше, но от погледа й Джон веднага разбра, че има нещо тревожно.
— Мисис Хил е — каза Лора. — Мистър Хил е в час. От болницата съобщили, че през нощта Джони не се е чувствал много добре и може би ще трябва да го оперират, но хирургът бил против, освен, ако не се окажело съвсем наложително. Гледали го на рентген и апандиситът бил труден за опериране. Не е много ясно как точно стоят нещата.
— Чакай, дай на мене — прекъсна я Джон. Успокоителният, но леко сдържан глас на съпругата на директора прозвуча в слушалката.
— Съжалявам, че може би сме развалили плановете ви — каза тя, — но Чарлс и аз сметнахме, че трябва да ви съобщим и че може би ще се чувствате по-добре, ако сте тук. Джони се държи смело, но разбира се, има температура. Според хирурга това е нормално при такива обстоятелства. Оказва се, че понякога апандиситът може да се измести и тогава операцията е по-сложна. Тази вечер той ще реши дали да оперира.
— Да, разбира се, ясно ни е — отбеляза Джон.
— Моля ви, кажете на съпругата си да не се безпокои много — продължи мисис Хил. — Болницата е отлична, лекарите са много добри и ние имаме пълно доверие на хирурга.
— Да — каза Джон, — да. — И замълча, защото Лора му правеше някакви знаци.
— Ако не успеем да натоварим колата на влака, мога да замина със самолет. Сигурно ще ми намерят едно място. Така поне единият от нас може да бъде там тази вечер.
Той кимна в знак на съгласие.
— Благодаря ви много, мисис Хил — заговори Джон. — Ще успеем да се върнем. Да, сигурен съм, че Джони е в добри ръце. Благодарете от наше име на съпруга си. Довиждане.
Той постави обратно слушалката и се огледа. Неоправени легла, куфари на пода, разпилени хартии. Кошници, карти, книги, палта, целият багаж, който бяха взели със себе си в колата.