Джон седна зашеметен на леглото. Какво, по дяволите, искаше да каже тя? После до него долетя гласът на Лора, спокоен и ясен:
— Миличък, чуваш ли ме?
Думите не излизаха от устата му. Усети как ръката, с която държеше слушалката, започна да лепне от внезапно облялата го студена пот.
— Чувам те — едва прошепна той.
— Връзката не е много добра — каза Лора, — но няма значение. Нали мисис Хил ти каза, всичко е наред. Хирургът е много добър, сестрата на етажа на Джони е страшно мила и аз наистина съм щастлива, че всичко свърши така. Дойдох тук направо от летището. Пътувах чудесно, но пътниците между другото бяха много смешни. Ще се побъркаш от смях, като ти разкажа за тях. Когато стигнах в болницата, Джони точно се съвземаше от упойката. Беше много замаян, разбира се, но така се зарадва, като ме видя. Семейство Хил са чудесни хора, настаниха ме в стаята си за гости. Знаеш ли, пътят с такси от тях до болницата е съвсем кратък. Ще си легна веднага след вечеря, защото съм малко изтощена, нали разбираш, самолета, пък и притеснението. Как пътува до Милано? Къде си отседнал?
Гласът на Джон в слушалката бе неузнаваем и за самия него. Сякаш не беше човешки глас, а идеше от някакъв компютър.
— Аз не съм в Милано. Все още съм във Венеция.
— Във Венеция? Защо, за бога? С колата ли имаш проблеми?
— Не мога да ти обясня. Получи се нещо много глупаво. Объркване някакво…
Изведнъж се почувствува така изтощен, че едва не изпусна слушалката, и за срамотите усети как сълзите напират в очите му.
— Какво объркване? — В гласа й се прокрадваше подозрение, дори враждебност. — Да не си катастрофирал?
— Не… не… няма такова нещо.
За миг настъпи тишина, после тя рече:
— Нещо заваляш думите. Да не би да си отишъл някъде и да си се натряскал?
О, боже! Какво знаеше тя! Джон действително имаше чувството, че ще се стовари всеки момент, но не уискито бе виновно.
— Стори ми се — започна той бавно, — стори ми се, че те видях в едно корабче заедно с онези сестри.
Какъв смисъл да обяснява? Нямаше надежда да го разбере.
— Че как е възможно да ме видиш със сестрите? — изненада се Лора. — Нали тръгнах за летището. Наистина, скъпи, това е идиотщина. Нещастните мили старици, не можеш ли да си ги избиеш от главата? Надявам се, че не си казал нищо такова на мисис Хил.
— Не съм.
— Е, какво смяташ да правиш? Утре ще вземеш влака от Милано, нали?
— Да, разбира се — отговори й той.
— Все още не мога да разбера какво те е задържало във Венеция — продължи Лора. — Всичко това ми звучи доста странно. Както и да е, слава богу, че Джони ще се оправи и че аз съм тук.
— Да — каза той, — да, така е.
После чу далечните удари на гонга, идещи от гостната на директора.
— Хайде, върви — рече той. — Предай моите поздрави на семейство Хил и целуни Джони от мен.
— Добре, пази се, миличък, и за бога, гледай да не изпуснеш утре влака. Карай внимателно.
Телефонът припука и отсреща вече нямаше никой. Джон си наля останалата глътка уиски в празната чаша и като я разреди с газирана вода, я изпи на един дъх. Стана, прекоси стаята, отвори капаците и се надвеси през прозореца. Беше зашеметен. Огромното облекчение, дошло по такъв изумителен начин, бе примесено с някакво особено усещане за нереалност, сякаш гласът, който бе чул в слушалката, всъщност не беше гласът на Лора, а отново измама и тя бе все още във Венеция, скрита в някой потаен пансион. с двете сестри.
Нали той ги, видя и трите на корабчето. Нали бе сигурен, че жената с червеното палто беше Лора. Сестрите бяха там, заедно с нея. Е, как можеше да се обясни това? Че започва да си губи разсъдъка? Или нещо по-лошо? Сестрите са го видели, когато двата плавателни съда се разминаваха, и с тази тяхна невероятно мощна сила на внушение по някакъв необясним начин са го накарали да повярва, че Лора е с тях. Но защо, какво целяха с това? Нищо не разбираше. Единственото обяснение беше, че е сгрешил, че цялата случка е била халюцинация. В такъв случай трябваше да се обърне към психоаналитик, тъй както за Джони бяха потърсили помощта на хирург.
И какво трябваше да направи сега? Да слезе долу и да каже на управителя, че е станала грешка и че току-що е говорил с жена си, която е пристигнала благополучно в Англия с чартърния самолет? Обу се и прокара пръсти през косата си. Погледна ръчния си часовник. Беше осем и десет. Ако прескочеше до бара и изпиеше нещо набързо, щеше да му бъде по-лесно да отиде при управителя и да признае какво се е случило. Тогава може би от хотела щяха да се свържат с полицията. Куп извинения, че е създал толкова големи грижи на всички.