— Помня, разбира се. Затвориха го през 1968. Като ученичка ходех там с двамата си обожатели. Ако се случеше слаб филм, замеряхме екрана с кутии от пуканки. — Тя се засмя. — Обикновено филмите не струваха.
— Навремето пускаха разни вехти сериали — каза той. — „Живата ракета“. „Завръщането на живата ракета“. „Буйният Калахан и хаитянският бог на смъртта“.
— Било е преди да се родя.
— Какво стана с киното?
— Сега там е кантората за недвижими имоти на Лари Крокет — обясни тя. — Мисля, че ги съсипа лятното кино в Къмбърланд. И телевизията.
Помълчаха, всеки унесен в мислите си. Часовникът на автогарата показваше 10:45. После изрекоха едновременно:
— Ами помниш ли…
Спогледаха се, избухнаха в смях и този път мис Кугън ги огледа поотделно. Даже мистър Лабри надигна глава.
Поговориха още четвърт час, докато накрая Сюзън неохотно каза, че трябва да тича за покупки, но да, ще е готова към седем и половина. Когато си тръгнаха в различни посоки, двамата еднакво учудено си мислеха колко леко, естествено, случайно се бяха преплели пътищата им.
Без да бърза, Бен закрачи обратно по Джойнтнър Авеню и на пресечката с Брок Стрийт спря, за да хвърли разсеян поглед нагоре към Марстъновия дом. Спомни си, че големият горски пожар през петдесет и първа бе стигнал почти до двора на къщата, преди вятърът да смени посоката.
Може би трябваше да изгори, помисли той. Може би така щеше да е най-добре.
3.
Ноли Гардънър излезе от Общинската управа и седна стъпалата до Паркинс Джилеспи тъкмо навреме, за да види как Бен и Сюзън влизат заедно в магазинчето на Спенсър. Паркинс пушеше „Пал Мал“ и чистеше пожълтелите си нокти с джобно ножче.
— Тоя образ май бил писател, а? — запита Ноли.
— Ъхъ.
— Сюзи Нортън ли беше с него?
— Ъхъ.
— Става интересничко — каза Ноли и пъхна палци под войнишкия си колан. Върху гърдите му гордо проблесна звездата на помощник-шериф. Беше си я поръчал по пощата от едно детективско списание; общината не осигуряваше значки за доброволните помощници. Паркинс имаше звезда, но си я носеше в портфейла и Ноли все му се чудеше на акъла. Естествено, всички в Лот знаеха кой е полицаят, обаче традицията си е традиция, нали така? И отговорността си е отговорност. Щом станеш служител на закона, трябва да мислиш за тия неща. Ноли често мислеше за тях, макар че можеше да ги практикува само в свободното си време.
Ножчето на Паркинс се плъзна и сряза кожичката под нокътя на палеца му. Той тихо изруга.
— Мислиш ли, че наистина е писател, Парк?
— Ясна работа. Три книги има в библиотеката.
— Истински или измишльотини?
— ИЗМИШЛЬОТИНИ.
Паркинс прибра ножчето и въздъхна.
— На Флойд Тибитс хич няма да му допадне дето някакъв тип се разкарва с неговото момиче.
— Не са женени — каза Паркинс. — И тя е пълнолетна.
— На Флойд хич няма да му допадне.
— Не ми пука — каза Паркинс. — Ако му е толкова криво, нека си дриска в шапката или да я обърне наопаки.
Той изгаси цигарата върху стъпалото, извади кутийка от бонбони, сложи фаса вътре и прибра кутийката в джоба си.
— Къде живее тоя писател?
— В пансиона на Ева. — Паркинс огледа внимателно срязаната кожичка. — Онзи ден беше горе да оглежда Марстъновия дом. Странна физиономия имаше.
— Странна ли? Какво имаш предвид?
— Странна и толкоз. — Паркинс пак извади цигари. Слънцето приятно напичаше лицето му. — После отиде при Лари Крокет. Искаше да наеме къщата.
— Марстъновата къща?
— Ъхъ.
— Абе, тоя да не е смахнат?
— Кой го знае. — Паркинс прогони една муха от лявото си коляно и я погледна как отлита с бръмчене: в ясното утро. — Напоследък старият Лари Крокет си има доста работа. Разправят, че успял да продаде „Старото корито“. Още преди време, ама си траел.
— Какво, продал оная вехта автоматична пералня?
— Ъхъ.
— Че на кого му е притрябвала?
— Де да знам.
— Е, добре: — Ноли стана и оправи колана си. — Мисля да пообиколя града.
— Няма да е зле — каза Паркинс и запали цигара.
— Искаш ли да дойдеш?
— Не, мисля да поседя още малко.
— Окей. Пак ще намина.
Ноли слезе по стъпалата, като се питаше (не за пръв път) кога ли най-сетне Паркинс ще реши да се пенсионира, та той, Ноли, да поеме работата изцяло. Как, за Бога, може човек да воюва срещу престъпленията, като седи по цял ден пред Общинската управа?
Паркинс го изпроводи с поглед и усети, че му поолеква. Ноли беше свястно момче, но ужасно се натягаше. Извади джобното ножче, отвори го и пак се зае с ноктите си.
4.