— Ти уби Господаря — изрече Ева и той почти бе готов да повярва, че долавя в гласа й скръб. — Как можа да убиеш Господаря?
— Ще се върна — каза той. — За всички ви. Изкатери се приведен, като си помагаше с ръце.
Дъската проскърца под тежестта му, но издържа. Когато стигна горе, той хвърли назад един последен поглед. Ония се бяха събрали край ковчега и мълчаливо надничаха в него. Приличаха на хората, придошли около трупа на Миранда след катастрофата.
Подири с поглед Марк и го откри да лежи по очи до вратата на верандата.
50.
Бен си каза, че момчето само е припаднало, нищо повече. Можеше и да се окаже вярно. Пулсът му беше равномерен и силен. Взе го на ръце и го отнесе в ситроена.
Седна зад волана и включи двигателя. Докато излизаше на Рейлроуд Стрийт, закъснялата реакция връхлетя върху него като юмручен удар и той едва се удържа да не изкрещи.
Живите мъртъвци бродеха по улиците.
Обливаха го студени и горещи вълни, в главата му кънтеше безумен рев. Той зави наляво по Джойнтнър Авеню и пое нанякъде — по-надалече от Сейлъм’с Лот.
ПЕТНАДЕСЕТА ГААВА
БЕН И МАРК
1.
Марк се събуди малко по малко, оставяйки равномерното бръмчене на ситроена да го върне към реалността без помощта на мисъл или спомен. Накрая надзърна през прозорчето и грубата ръка на страха стисна сърцето му. Беше нощ. Крайпътните дървета се мяркаха като неясни размазани петна, а насрещните коли бяха с включени фарове. От гърлото му се изтръгна задавено нечленоразделно ридание и той заопипва със сгърчени пръсти шията си, за да провери дали кръстът още е там.
— Спокойно — каза Бен. — Напуснахме градчето. Вече сме на трийсет и пет километра.
Колата едва не изхвръкна в канавката, когато момчето се пресегна през скута му, за да заключи вратата откъм неговата страна. После то се завъртя да заключи своята врата и бавно се сви на топка върху седалката. Искаше нищото да се завърне. Нищото беше хубаво. Хубаво нищо без лоши картинки в него.
Унасяше се в равномерния лъскав ритъм на двигателя. Ммммммммм. Хубаво. Момчето затвори очи.
— Марк?
По-добре да не отговаря.
— Марк, добре ли си?
Ммммммммммммммммммммммммммммм.
— … Марк…
Гласът едва долиташе от далечината. Чудесно. Хубавото нищо се завърна и го обви с всички оттенъци на сивото.
2.
Спряха пред един мотел малко след границата на щат Ню Хампшър. В регистъра за посетители Бен надраска каквото му хрумна — Бен Коди и син. Марк едва се добра до стаята, стискайки здраво кръста. Очите му се стрелкаха насам-натам като пленени животинчета. Продължи да стиска кръста, докато Бен заключи вратата и закачи на дръжката собствения си кръст. В стаята имаше цветен телевизор и Бен погледа новините. Между две африкански държави бе избухнала война. Президентът бе настинал, но лекарите смятаха, че няма нищо сериозно. В Лос Анджелис безумец бе застрелял четиринайсет души. Метеоролозите предвиждаха дъжд — в северните области на Мейн превалявания от сняг.
3.
Сейлъм’с Лот спеше своя мрачен сън, а вампирите бродеха по улиците и полските пътища като неясен спомен за злото. Някои вече бяха изплували достатъчно от сенките на смъртта, за да придобият известни зачатъци на лукавство. Лоурънс Крокет покани по телефона Роял Сноу на карти в кантората си. Когато Роял пристигна с камионетката си и влезе, Лоурънс и жена му се нахвърлиха върху него. Глинис Мейбъри позвъни на Мейбъл Уъртс, каза, че се страхува и попита дали може да прекара вечерта при нея, докато съпругът й се завърне от Уотървил. Мейбъл се съгласи с достойно за жалост облекчение, а когато десет минути по-късно отвори вратата, Глинис застана пред нея чисто гола, с чантичка под ръка, и се ухили, разкривайки огромни хищни зъби. Мейбъл успя да изкрещи, но само веднъж. Когато Делбърт Марки излезе от пустата си кръчма малко след осем вечерта, насреща му пристъпиха в мрака Карл Форман и ухиленият Хоумър Маккаслън, дошли уж да пийнат по едно. Малко след края на работното време Милт Кросън бе посетен в магазина от множество верни приятели и редовни клиенти. А Джордж Мидлър посети неколцина от учениците, които често пазаруваха в универмага и винаги го оглеждаха с многозначително презрение; този път се изпълниха и най-мрачните му фантазии.
По шосето продължаваха да минават туристи и пътници, ала не забелязваха нищо освен табелата с името на градчето и знака, ограничаващ скоростта до шестдесет километра в час. Щом напуснеха очертанията на селището, те натискаха газта и забравяха откъде са минали с една последна мисъл: Божичко, какво мъртвило.