ДЖИРУСЪЛЪМ’С ЛОТ — Подозира се, че все още неизяснено злодеяние е станало причина за изчезването на Даниел Холуей и близките му, които неотдавна се заселиха в една къща на Тагарт Стрийм Роуд в това малко градче. Полицията бе известена от дядото на Даниел Холуей, който се разтревожил след многократните си безуспешни опити да се свърже по телефона.
Съпрузите Холуей и двете им деца са се настанили на Тагарт Стрийм Роуд през април и често се оплаквали на близки и роднини, че нощем чуват „странни звуци“.
През последните месеци в Джирусълъм’с Лот се случват редица загадъчни произшествия и много семейства вече…
4 юни 1976 (стр. 2):
КЪМБЪРЛАНД — Вдовицата мисис Млейн Тремънт, собственичка на малка къща, разположена в западните покрайнини на града, бе приета в болницата рано тази сутрин след прекаран инфаркт. Тя съобщи на нашия репортер, че както гледала телевизия, чула драскане по прозореца на спалнята си, озърнала се и видяла лице.
„Хилеше се — заяви мисис Тремънт. — Беше ужасно. През целия си живот не съм изпитвала такъв ужас, А откакто се случи онова убийство на Тагарт Стрийм Роуд, само на два километра от дома ми, треперя и денем, и нощем.“
Мисис Тремънт намеква за семейството на Даниел Холуей, което изчезна миналата седмица от жилището си в Джирусълъм’с Лот. Полицията твърди, че разследва връзката между двете произшествия, но…
Високият мъж и момчето пристигнаха в Портланд към средата на септември и се настаниха за три седмици в един местен мотел. Бяха свикнали с горещините, но след сухия климат на Лос Сапатос и двамата се измъчваха от високата влажност. С часове плуваха в басейна край мотела и често се заглеждаха към небето. Всеки ден мъжът, получаваше от Портланд „Прес-Хералд“ и сега броевете бяха нови, без петна от кучешка урина. Четеше прогнозите за времето и търсеше вести от Джирусълъм’с Лот. На деветия ден след пристигането им изчезна един жител на Фолмаут. Кучето му бе намерено мъртво на двора. Полицията водеше разследване.
На 6 октомври мъжът се събуди рано и излезе пред мотела. Повечето туристи вече си бяха заминали за Ню Йорк, Ню Джърси, Флорида, Онтарио, Нова Скотия, Пенсилвания или Калифорния. Туристите изоставяха след себе си купища боклук и небрежно прахосани долари, а местните жители можеха спокойно да се насладят на най-приятния сезон.
Тази сутрин из въздуха витаеше нещо ново. Дъхът на изгорели газове откъм магистралата бе поотслабнал. По хоризонта не трептеше мараня, нямаше и следа от ниската млечна мъгла, която обикновено пълзеше в подножието на пътните знаци. Небето бе чисто, въздухът прохладен. Циганското лято си бе отишло за една нощ.
Момчето излезе и застана до него.
— Днес — каза мъжът.
2.
Малко преди пладне наближиха отклонението за Сейлъм’с Лот и Бен с болка си спомни деня, когато бе пристигнал тук, твърдо решен да прогони всички демони от подсъзнанието си и напълно уверен в успеха. Онзи ден беше по-топъл от днешния, западният вятър вееше по-слабо и циганското лято едва започваше. Спомни си и за двете момчета с въдиците. Днес небесната синева беше по-плътна и студена.
По радиото съобщиха, че рискът от пожари е достигнал пета степен от шест възможни. От началото на септември в Мейн не бе имало съществени валежи. Говорителят посъветва шофьорите да не изхвърлят незагасени цигари, после пусна песен за някакъв нещастен влюбен, който се канел да скочи от водонапорната кула.
Продължиха по местен път 12, отминаха табелата с названието на градчето и се озоваха на Джойнтнър Авеню. Бен веднага забеляза отсъствието на жълтата мигаща светлина. Вече нямаше нужда от предупреждения.
Навлязоха в града. Пресякоха го бавно и Бен усети как старият страх го обгръща като намерено на тавана вехто палто, което стяга тук-там, но все още не е омаляло. Марк седеше вдървено до него, стискайки шишенцето със светена вода, донесено чак от Лос Сапатос. Отец Гракон му го бе подарил на сбогуване.
Със страха се завърнаха и спомените — мъчителни, почти сърцераздирателни.
Дрогерията на Спенсър се бе превърнала в дрогерия на Лавердие, но не личеше това да й се е отразило добре. Затворените прозорци бяха мръсни и без завески. Зад витрината на кафе „Ексълънт“ килната табелка обявяваше заведението за продан, а високите табуретки пред бара бяха изкъртени и отнесени към някоя по-щастлива закусвалня. На някогашната пералня още имаше надпис „Барлоу и Стрейкър — луксозни мебели“, но златните букви бяха потъмнели и унило се взираха към пустите тротоари. Витрината беше празна, по дебелия килим се трупаха боклуци и прах. Бен си спомни за Майк Райърсън и се запита дали още лежи в сандъка отзад. От тази мисъл устата му пресъхна.