ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ДАНИ ГЛИК И ДРУГИТЕ
1.
Дани и Ралфи Глик бяха тръгнали да посетят Марк Петри със строгата заръка да се приберат до девет часа и след като закъсняха с повече от час, Марджъри Глик телефонира в дома на семейство Петри. Не, каза мисис Петри, момчетата не са там. Не са идвали. Може би ще е по-добре съпругът ви да поговори с Хенри. Мисис Глик подаде слушалката на мъжа си, усещайки как в корема й се разлива хладната безтегловност на страха.
Мъжете обсъдиха положението. Да, момчетата са тръгнали по горската пътека. Не, през този сезон ручеят е съвсем плитък, особено пък с топлото време напоследък. Най-много до глезена. Хенри предложи да тръгне с прожектор от едната страна на пътеката, а мистър Глик — от другата. Може момчетата да са намерили дупка на мармот, или да пушат цигари, или нещо подобно. Тони се съгласи и благодари на мистър Петри за голямата услуги. Мистър Петри отвърна, че няма проблеми. Тони остави слушалката и се постара да поуспокои ужасената си жена. Вече бе решил, че само да намери момчетата, после цяла седмица ще се чудят как да седнат.
Но преди да се отдалечи от къщата, Дани излезе с несигурна походка от гората и се свлече край огнището в задния двор. Беше замаян, говореше бавно, а на въпросите отвръщаше с усилие и не винаги смислено. По ръкавите имаше трева, а от косата му стърчаха няколко есенни листа.
Разказа на баща си как двамата с Ралфи слезли по горската пътека, пресекли по камъните ручея Крокет и без затруднения достигнали отсрещния бряг. Сетне Ралфи взел да приказва за призраци между дърветата (Дани пропусна да спомене, че сам е втълпил на братчето си тази идея). Ралфи казвал, че забелязва нечие лице. Дани започнал да се плаши. Не вярвал в призраци или разни страшилища, но му се сторило, че чува шум в тъмното.
Какво са направили след това?
Дани мислеше, че след това пак са тръгнали ръка за ръка. Не беше сигурен. Ралфи хленчел и бъбрел за призрака. Дани му казал да не плаче, защото скоро щели да видят лампите по Джойнтнър Авеню. Оставали само двеста крачки, може би и по-малко. После се случило нещо лошо.
Какво? Какво лошо?
Дани не знаеше.
Говореха му все по-възбудено, увещаваха го. Дани само клатеше глава бавно и с недоумение. Да, знае, че трябва да си спомни, но не може. Честна дума, не може. Не, не си спомня да се е препънал в нещо. Просто… всичко станало тъмно. Съвсем тъмно. А след това си спомня как лежал сам на пътеката. Ралфи бил изчезнал.
Паркинс Джилеспи каза, че няма смисъл да пращат нощем хора из гората. Доникъде нямало да стигнат през купищата стари дънери. Сигурно момчето просто е загубило пътеката. Паркинс, Ноли Гардънър, Тони Глик и Хенри Петри цяла нощ обикаляха по пътеката и околните улици, викайки детето с портативни мегафони.
Рано на следващата сутрин областната и щатската полиция организираха систематично претърсване на горския район. Когато не откриха нищо, кръгът на издирването бе разширен. Четири дни полицаи и доброволци ровеха из гъсталаците, четири дни мистър и мисис Глик бродиха из ливади и гори, заобикаляйки купищата обгорели дънери, останали от някогашния пожар — и през цялото време крещяха името на сина си с неизчерпаема, сърцераздирателна надежда.
В четири часа сутринта на петия ден Марджъри Глик събуди мъжа си разтреперана, почти в истерия. Дани бе припаднал в коридора на горния етаж, навярно отивайки към тоалетната. Скоро линейката откара детето в областната болница. Първоначалната диагноза бе тежък и продължителен емоционален шок.
Лекуващият лекар на име Горби придърпа мистър Глик настрани.
— Страдало ли е момчето ви от пристъпи на астма?
Мистър Глик примига и поклати глава. За по-малко от седмица бе остарял с десет години.
— Да е боледувал от ревматизъм?
— Дани? Не… няма такава работа.
— Взимана ли му е през последната година кожна проба за туберкулоза?
— Туберкулоза? Момчето ми болно от туберкулоза?
— Мистър Глик, ние само се мъчим да разберем…
— Мардж! Марджи, ела насам!
Марджъри Глик стана от стола и бавно закрачи по коридора. Беше бледа, небрежно сресана. Изглеждаше като че я мъчи свирепа мигрена.
— Тая година взимали ли са на Дани в училище кожна проба за туберкулоза?
— Да — глухо каза тя. — В началото на учебната година. Резултатът беше отрицателен.
— Кашля ли нощем? — запита Горби.
— Не.
— Да се оплаква от болки в гърдите и ставите?
— Не.
— Да е имал по-сериозни кръвотечения? Кръвотечение от носа, кървави изпражнения или повечко рани и драскотини?
— Не.
— Болки при уриниране?