— Добре — каза пазачът. — Елате в канцеларията. Трябва да подпишете фактурата. — Той махна с ръка на Питърс, който седеше зад волана. — Хей-там, отзад. Двойната врата с лампа отгоре. Виждаш ли?
— Аха — кимна Питърс и включи на заден ход.
Роял Сноу последва нощния пазач към канцеларията, където бълбукаше препълнена кафеварка. Часовникът над календара с разголени хубавици показваше 7:04. Пазачът разрови някакви хартии по бюрото и се завърна с шперплатова дъсчица, върху която бяха защипани фактури.
— Подпиши тук.
Роял надраска името си.
— Да внимавате, като влизате там. Включете осветлението. Има плъхове.
— Още не съм видял плъх, дето да не побегне от туй — ухили се Роял и подритна из въздуха с тежкия си работен ботуш.
— Плъховете са пристанищни, синко — сухо каза пазачът. — Справяли са се и с по-големи юнаци от теб.
Роял излезе и тръгна към вратата на склада. Пазачът стоеше на прага на бараката и го гледаше.
— Внимавай — каза Роял на Питьрс. — Старчето разправя, че имало плъхове.
— Разбрано — Питърс се изкиска. — Пустият му Лари Къркач.
Роял влезе, откри до вратата ключовете на осветлението и ги натисна. Имаше нещо угнетяващо в самия въздух, натежал от смесения дъх на сол, прогнило дърво и влага. Плюс мисълта за плъхове.
Сандъците бяха отрупани насред просторния склад. Освен тях нямаше нищо друго и от това пратката изглеждаше малко зловеща. Между останалите багажи стърчеше сандъкът с бюфета — единственият, върху който нямаше надпис „Барлоу и Стрейкър, Джойнтнър Авеню 27, Джир. Лот, Мейн“.
— Е, май няма да е много трудно. — Роял погледна своя екземпляр от фактурата, после преброи сандъците. — Да, всичко е тук.
— Има плъхове — каза Ханк. — Чуваш ли ги?
— Аха, гнусни твари. Ненавиждам ги.
Двамата помълчаха, слушайки как плъховете цвърчат и топуркат из сенките.
— Е, да се захващаме — каза Роял. — Дай първо да натоварим големия, че да не ни се пречка, като стигнем в магазина.
— Добре.
Пристъпиха към сандъка и Роял извади джобното си ножче. С един бърз замах той сряза залепения от страни кафяв плик.
— Хей — възкликна Ханк. — Мислиш ли, че трябва…
— Длъжни сме да видим дали получаваме, каквото [трябва, нали тъй? Ако объркаме нещо, Лари ще ни забоде задниците с кабарчета при снимките.
Без повече приказки Роял извади фактурата и я огледа.
— Какво пише? — запита Ханк.
— Хероин — небрежно отвърна Роял. — Сто кила от тоя боклук. Плюс две хиляди порнографски книжлета от Швеция, триста бройки френски топоришки с моторчета…
— Дай да видя. — Ханк дръпна фактурата. — Бюфет. Точно както казваше Лари. От Лондон, Англия. До пристанище Портланд, Мейн. Топоришки, ама друг път. Върни фактурата на място.
Роял прибра листчето в плика.
— Има нещо сбъркано в тая работа — каза той.
— Да, ти. Сбъркан си колкото цялата италианска армия.
— Не, без майтап. На тая шибана пратка няма печат от митницата. Нито на сандъка, нито на плика, нито на фактурата. Няма печат.
— Сигурно ги правят с онуй мастило, дето личи само под специално осветление.
— Когато бях докер, нямаше такава работа. Бога ми, удряха по товарите печат до печат. Нямаше как да пипнеш сандък, без да се омажеш с мастило до лактите.
— Добре де. Радвам се, че са престанали. Обаче жена ми си ляга рано, а пък имах планове за тая вечер.
— Ако надникнем вътре…
— Да ги нямаме такива. Хайде, хващай.
Роял вдигна рамене. Наклониха сандъка и вътре се поразмести нещо тежко. Щяха да се поизпотят с товаренето. Май наистина щеше да се окаже някакъв шантав бюфет. Тежеше страхотно.
Пъшкайки, двамата дотътриха товара до камиона и с едновременен вик на облекчение го наместиха върху хидравличния повдигам. Докато Ханк включваше двигателя, Роял се отдръпна настрани. Когато капакът се изравни с каросерията, двамата се изкатериха горе и избутаха сандъка към дъното.
Роял усещаше, че сандъкът му внушава някаква неопределена тревога. Не само заради липсата на митнически печат. Имаше още нещо, макар и неясно. Огледа го още веднъж, докато Ханк спускаше повдигача.
— Идвай — подкани го Ханк. — Да натоварим останалите.
Всички други сандъци бяха подпечатани както си му е редът, освен три — те пристигаха от страната. След всяко поредно товарене Роял проверяваше фактурата и отмяташе с кръстче. Постепенно сандъците за магазина се натрупаха в задния край на каросерията, на разстояние от бюфета.
— Кой ли пък ще ги купи тия глупости? — запита Роял, когато свършиха. — Полски люлеещ се стол, германски часовник, чекрък от Ирландия… Мили Боже, бас държа, че струват цяла камара пари.