Препъвайки се, той излетя по стъпалата, трясна капаците зад себе си (цялото му тяло бе настръхнало, но щеше да го разбере едва по-късно), щракна катинара и хукна към кабината. Дишаше едва-едва, скимтейки като ранено куче. Като през мъгла чу Роял да пита какво има, какво става долу, после подкара напред и с рев профуча край ъгъла на къщата, изхвърляйки настрани буци мека пръст. Намали скоростта едва когато камионът беше отново на Брукс Роуд и летеше към кантората на Лари Крокет. Сетне изведнъж се разтрепера толкова силно, че се изплаши да не би да изхвръкне в канавката.
— Какво имаше долу? — запита Роял. — Какво видя?
— Нищо — отвърна Ханк Питьрс на срички, насечени от тракащите му зъби. — Нищо не видях и додето съм жив, не искам повече да го видя.
6.
Лари Крокет се готвеше да заключи кантората и да се прибира у дома, когато на вратата неуверено се почука и Ханк Питърс прекрачи прага. Все още изглеждаше стреснат.
— Забрави ли нещо, Ханк? — запита Лари.
Когато двамата се бяха върнали от Марстъновия дом като ударени с мокър парцал, Лари им бе връчил по десет долара допълнително и два пакета с по шест бири „Блек лейбъл“ заедно със съвета, че ще е по-добре да не приказват много-много за днешната си работа.
— Трябва да ти кажа — изпъшка Ханк. — Не мога да мълча, Лари. Трябва да ти кажа.
— Разбирам — кимна Лари. Отвори долното чекмедже на бюрото, извади бутилка „Джони Уокър“ и щедро наля в две пластмасови чашки. — Какво те мъчи?
Ханк отпи, намръщи се и преглътна.
— Когато слязох да туря ония ключове на масата, видях нещо. На дрехи ми мязаше. Риза и може би дънков гащиризон. И кец. Мисля, че беше кец, Лари.
Лари сви рамене и се усмихна. Върху гърдите му сякаш се бе стоварила огромна буца лед.
— Е, и какво?
— Момченцето на Глик е било с джинси. Така пишеше в „Бележник“. Джинси, червена риза и кецове. Лари, ами ако…
Лари продължаваше да се усмихва. Имаше чувството, че усмивката е замръзнала на лицето му. Ханк преглътна конвулсивно.
— Ами ако ония типове, дето купиха Марстъновия дом и магазина, са видели сметката на хлапето?
Край. Бе изплюл камъчето. Последната глътка уиски плъзна по гърлото му като течен огън.
— Може би си видял и труп? — запита усмихнатият Лари.
— Не… не. Но…
— Това ще е работа за полицията — каза Лари Крокет. Той напълни чашата на Ханк и ръката му не трепна нито за миг. Беше студена и твърда, като камък сред заледен поток. — Би трябвало веднага да те откарам при Паркинс. Но такава история… — Той поклати глава. — Лоши работи могат да излязат наяве. Например за тебе и оная сервитьорка на Дел… Джаки се казваше, нали така?
— Какви ги приказваш, по дяволите? — трепна Ханк. Бе пребледнял като мъртвец.
— И да пукна, ако не открият за какво точно те изритаха от работа. Но трябва да изпълниш дълга си, Ханк. Постъпи както сметнеш за добре.
— Никакъв труп не съм видял — прошепна Ханк.
— Добре — усмихна се Лари. — Може би не си видял и дрехи. Може да са били просто… парцали.
— Парцали — глухо повтори Ханк Питърс.
— Ами да, нали ги знаеш тия занемарени къщи. Всякакви боклуци се въргалят из тях. Може да си видял някаква стара риза, накъсана на парцали за чистене.
— Ясна работа — каза Ханк. Той пресуши втората чаша на един дъх. — Бива си те, Лари, умееш да оправяш нещата.
Крокет извади от задния си джоб портфейл, отвори го и отброи на бюрото пет банкноти по десет долара.
— Това пък за какво?
— Съвсем бях забравил да ти платя за оная работа при Бренан миналия месец. Трябва да ме подсещаш, Ханк. Нали знаеш, че забравям?
— Ама ти ми пла…
— Такива ми ти работи — усмихнато го прекъсна Лари, — както си седим и ми приказваш сега, утре сутрин изобщо няма да помня за какво е ставало дума. Жалко, нали?
— Аха — прошепна Ханк.
Разтрепераната му ръка пропълзя напред и стисна банкнотите; натъпка ги в горния джоб на джинсовото яке, сякаш бързаше да се отърве от допира им. Изправи се тъй бързо и неловко, че едва не събори стола.
— Трябва да си вървя, Лари. Аз, аз не… Трябва да си вървя.
— Вземи бутилката — предложи Лари, но Ханк вече излизаше, без да се обръща.
Лари седна. Наля си. Ръката му не трепереше. Не отиде да заключи. Наля си пак, и пак. Мислеше за сделки с дявола. Най-сетне телефонът иззвъня. Вдигна слушалката. Вслуша се.
— Погрижих се за това — каза Лари Крокет. Отново се вслуша. Остави слушалката. Пак си наля.
7.
В ранните часове на следващото утро Ханк Питърс се събуди от кошмар, в който грамадни плъхове изпълзяваха от разровен гроб, а на дъното лежеше зеленикавото прогнило тяло на Хъби Марстън с парче протрито конопено въже около врата. Питърс се подпря на лакти и надигна глава. Дишаше тежко, голите му гърди лъщяха от пот и когато жена му го хвана за ръката, той изпищя.