Тялото беше намерено рано сутринта, когато синовете Всеволод и Авксенти дошли да потърсят баща си, обезпокоени, че той не се е прибрал вкъщи. Съсипани от мъка, те се обадили в милицията, която установила, че целият кабинет е обърнат наопаки, чекмеджетата извадени, по пода разхвърляни документи, шкафовете разбити. Решили, че става дума за грабеж. Едва привечер, почти седем часа след първоначалните разкрития, от милицията се обърнали към Отдела за разследване на убийства, ръководен от бившия агент на МГБ Лев Степанович Демидов.
Лев беше свикнал с подобни закъснения. Той бе създал отдела преди три години, използвайки авторитета си, спечелен при разкриването на убийствата на четирийсет и четирите деца. Още оттогава взаимоотношенията му с милицията не потръгнаха. Сътрудничеството беше нередовно и несигурно. Много от шефовете в милицията и КГБ смятаха, че отделът е израз на недопустимо неодобрение на тяхната работа за държавата. И всъщност бяха прави. Основният мотив, който движеше Лев при създаването на отдела, беше недоволството му от работата като агент. По време на тогавашната си служба той беше арестувал много цивилни лица с единствения мотив, че фигурират в някакви списъци, връчени му от неговите началници. Тъкмо обратното, Отделът за разследване на убийства се опитваше да разкрие веществени доказателства, а не политически. Задължение на Лев беше да представя фактите по всяко дело на своите началници. А какво ставаше с тях след това не беше негова работа. Лев се надяваше, че един ден списъкът на неговите арестувани ще уравновеси грешките от миналото и в него престъпниците ще се окажат повече от невинно осъдените. Дори по най-оптимистични прогнози обаче все още му предстоеше да измине дълъг път.
Свободата на действия, предоставена на отдела, се дължеше на това, че работата им беше съпроводена с гриф „Строго секретно“. Те се отчитаха пряко на висшето ръководство на Министерството на вътрешните работи като тайно подразделение на Главното управление за криминални разследвания. Населението трябва да продължава да вярва, че обществото се развива и намаляващата престъпност е основната предпоставка за тази вяра. Фактите, които противоречаха на това, съзнателно се криеха от обществеността. Никой гражданин не можеше да контактува директно с Отдела за разследване на убийства, защото гражданите не подозираха за неговото съществуване. Лев не можеше да търси информация и да разпитва свидетели, защото това би означавало, че престъпността продължава да се шири. Свободата, която му беше дадена, се оказа твърде своеобразна и Лев, който се стараеше да забрави предишната си кариера в МГБ, сега се оказа начело на друг вид тайна полицейска служба.
Недоволен от първите обяснения за смъртта на Москвин, Лев огледа мястото на престъплението и погледът му се спря на един стол. Беше поставен както обикновено пред бюрото, само седалката му беше леко изкривена. Той се приближи до него, приклекна и опипа едва забележимата пукнатина на единия крак. Внимателно седна на стола и се облегна на облегалката. Кракът веднага се подгъна. Столът беше счупен. Ако някой беше седнал, със сигурност би се озовал на пода. Въпреки това столът стоеше на обичайното си място, сякаш годен за употреба.
Лев отиде при тялото и внимателно огледа ръцете. По тях нямаше порязвания и драскотини — никакви следи от самоотбрана. Лев коленичи и се наведе над врата на жертвата. Главата едва се държеше и кожата не беше засегната само откъм тила, там, където се е опирала в пода и е била защитена от острието. Лев взе един нож, подпъхна го под врата на убития и го повдигна. Показа се малък участък неповредена кожа, покрита със синини. Прибра ножа и когато вече беше готов да се изправи, погледа му привлече една книга, която се подаваше от джоба на мъжа. Протегна се и извади тънката книжка — съчинението на Ленин „Държавата и революцията“. Още преди да я разтвори, забеляза нещо особено в подвързията — към нея беше залепена някаква страница. Отвори я и видя снимката на рошав мъж. Лев нямаше представа кой е той, но веднага разпозна вида на снимката — на бял фон обърканото изражение на човека. Беше снимка, направена при арест.