— Трябва да се прибера вкъщи.
Раиса и Елена не бяха вкъщи. Дежурният офицер на входа му съобщи, че са отишли на училище сутринта и не е забелязал нищо необичайно в поведението им. Те нямаха никакви планове за вечерта и Лев се губеше в догадки защо още не са се върнали въпреки късния час. Нямаше следи от подготовка за заминаване или опаковани дрехи, не бяха взели и никаква чанта. Обади се по телефона на родителите си, но и те не знаеха нищо. Не се страхуваше, че е замесена Фраершата. Убийството на Зоя беше последното ѝ отмъщение на службите за сигурност. Той се съмняваше, че Фраершата може да се появи отново след шестмесечно отсъствие. Тя нямаше нужда от това. Лев беше наказан както тя искаше.
На площадката се чу шум и Лев се втурна да отвори вратата. Раиса залитна напред и се подпря на рамката на вратата като пияна. Лев я подкрепи и огледа празния коридор.
— Къде е Елена?
— Тя… замина.
Очите ѝ се затваряха и главата ѝ клюмна. Лев я заведе в банята, сложи я под душа и пусна студената вода.
— Пияна ли си?
Раиса си пое дъх, свестена от ледените струи.
— Не съм пияна… упоиха ме.
Лев спря душа, помогна ѝ да седне на ръба на ваната и избърса главата и лицето ѝ. Възпалените ѝ очи вече не се затваряха. Тя се загледа в локвичките вода около обувките си и проговори по-ясно:
— Знаех, че няма да се съгласиш.
— Завела си я на лекар?
— Лев, когато обичаш някого и той се разболее, търсиш помощ. Освен това той каза, че ще я прегледа неофициално, без всякакви документи.
— Къде отидохте?
— В клиниката „Сербски“.
Лев се вцепени, като чу името на клиниката. Много от арестуваните от него попадаха там.
Раиса се разплака.
— Лев, той я изпрати в психиатрията.
Стъписването се смени с ярост.
— Как се казва лекарят?
— Ти не можеш да я спасиш.
— Как му е името?
— Не можеш да я спасиш!
Лев замахна, готов да я зашлеви. Но в последния миг се отказа, грабна огледалото от стената и го разби в умивалника. Парчетата срязаха ръцете му, струйките кръв потекоха по пръстите, китките и стигнаха до лакътя. Безсилно се отпусна на пода сред окървавените парчета от огледалото.
Раиса седна до него и притисна с кърпа окървавената му ръка.
— Нима мислиш, че не се съпротивлявах? Нима мислиш, че не се опитах да ги спра? Те ме упоиха. Когато се свестих, Елена я нямаше.
Тежък размисъл налегна Лев. Поражението беше пълно. Надеждите му да създаде семейство рухнаха. Не успя да спаси живота на Зоя и не успя да убеди Елена, че животът има смисъл. Трите години честни отношения и доверие между него и Раиса бяха заличени. Той я излъга и тази лъжа повлече след себе си нещастия. Не се сърдеше на Раиса, че е приела предложението на Фраершата и се е съгласила да го напусне. Раиса твърдеше, че това е било тактически ход, отчаян опит да бъде спасена Зоя. Бе поела съдбата на семейството в своите ръце. Единствената ѝ грешка бе, че е чакала прекалено дълго.
Това беше краят на тригодишното лицемерие. Той вече не беше баща, нито съпруг и най-малко герой. Ще се върне в КГБ. Раиса ще го напусне. Би ли могло да бъде другояче? Вече нищо не ги свързваше освен чувството за загуба. Всеки ден ще се убеждава, че Фраершата е била права по отношение на него — той принадлежеше на държавата. Беше се променил, но много по-важно бе, че може да се върне към предишния си живот.
— Струваше ми се, че имаме шанс.
Раиса кимна.
— И на мен също.
Същия ден
Лев бе загубил представа за времето. Не бяха помръднали — Раиса седеше до него на пода, облегната на ваната, в която от крана бавно капеха капки вода. Чу да се отваря входната врата, но не събра сили да стане. На входа за банята застанаха Ана и Степан. Очевидно притеснени от телефонното му обаждане, родителите му бяха дошли у тях. Огледаха помещението и видяха кръвта и счупеното огледало.
— Какво е станало?
Раиса стисна ръката на Лев.
— Отведоха Елена.
Ана и Степан не отрониха нито дума. Степан помогна на Раиса да се изправи, наметна я с една кърпа и я заведе в кухнята. Ана накара Лев да влезе в спалнята, огледа и превърза раната му, както правеше, когато беше малък. След като свърши, седна до него. Той я целуна по бузата, изправи се и отиде в кухнята. Протегна ръка на Раиса:
— Имам нужда от помощта ти.
Фрол Панин беше най-влиятелният съюзник на Лев, но сега не можеше да се обърне към него, защото го нямаше в града. С майор Грачов не бяха приятели, но преди три години той бе подкрепил предложението на Лев за създаване на независим Отдел за разследване на убийства. През първите две години Лев докладваше на него за своята работа, докато той не отстъпи мястото си на Панин. Оттогава Лев рядко виждаше майора. Грачов подкрепяше промените и смяташе, че най-добрият начин да се управлява страната е като се признаят и поправят по възможност злините, причинени от държавата.