— Когато говоря за общи последици, нямам предвид само инцидентите в нашата страна. Възмездие се търси по всички територии, които са под наше влияние. Вижте какво става в Полша. Докладът на Хрушчов предизвика бунтове. Антисъветски настроения се ширят в цяла Източна Европа — Унгария, Чехословакия, Югославия…
Тези новини поразиха Лев.
— Докладът е станал известен и там?
— Американците са се сдобили с него и са го публикували в печата. Той се превърна в оръжие срещу нас. Сами сме си нанесли съкрушителен удар. Как да продължим световната революция, след като признаваме, че сме извършили страшни престъпления против собствения си народ? Кой би прегърнал нашата кауза? Кой би искал да бъде наш другар?
Майорът спря, за да избърше потта от челото си. Лев и Раиса бяха клекнали пред него като деца, запленени от приказка. Той продължи:
— След убийството на Зоя всички, които се застъпваха за реформата, включително и аз, бяха принудени да млъкнат. Дори Хрушчов бе принуден да оттегли най-критичните забележки от доклада.
— Не знаех за това.
— Вие бяхте потънали в скръб, Лев. Погребахте дъщеря си. Загубихте приятел. Не обръщахте внимание на това, което става наоколо. А по това време се появи редактиран вариант на доклада.
— Как е редактиран?
— Признанията за масови репресии и изтезания отпаднаха. Новият документ бе публикуван един месец след убийството на Зоя. Не твърдя, че отмъщенията на Фраершата са единственият фактор за това. Но тези убийства също изиграха ролята си. Те се оказаха показателни за традиционно мислещите. Хрушчов нямаше избор — Централният комитет пренаписа доклада му. Сталин вече не беше убиец, той само бе допуснал грешки. Системата вече не изглеждаше виновна. Всички недостатъци бяха по вина на Сталин. Докладът продължаваше да се нарича секретен, но в него повече нямаше тайни.
Разсъждавайки върху фактите, Лев отбеляза:
— Неуспехът на моя отдел да спре тези убийства стана причина да го закрият.
— Не. Това беше извинението. Те никога не одобряваха Отдела за разследване на убийства. И никога не ми простиха, че съм подпомогнал създаването му. Вашият отдел беше резултат от атмосферата на безнаказаност. Ние се движехме твърде бързо, Лев. Свободата се извоюва постепенно, стъпка по стъпка, за нея трябва да се бориш. Силите, които искаха промяна, включително и аз, стигнахме твърде далече, и то твърде бързо. Бяхме самонадеяни. Надценихме себе си и подценихме тези, които искат да запазят властта в сегашния ѝ вид.
— Заповядаха ми да се върна в КГБ.
— Това трябваше да се очаква. Разкаялият се агент на МГБ се връща обратно в традиционните силови структури. Те ви използват, Лев. Но не бива да се противопоставяте. На ваше място бих бил много предпазлив. Не си мислете, че ще се държат по-човечно от Сталин. Неговият дух продължава да живее, при това не в отделна личност, а в мнозина. По-трудно е да бъде разпознат, но не се заблуждавайте — той не е изчезнал.
Когато излязоха от апартамента на Грачов, Лев хвана ръката на Раиса.
— Колко сляп съм бил.
Близката дача
Кунцево
Двайсет километра западно от Москва
21 октомври
Фрол Панин за втори път посещаваше Близката дача, една от бившите резиденции на Сталин, сега отворена за семействата на управляващия елит. Бе взето решение да не се закрива дачата и да не се превръща в музей. Там трябваше да е пълно с играещи деца, готвачите да продължават да готвят, а ръководителите на държавата да се изтягат в проскърцващите кожени кресла и в чашите им да подрънква лед, докато си пият водката. След смъртта на Сталин се установи, че напитките в бара му са безалкохолни — слаб чай вместо уиски и вода вместо водка, за да може Сталин да остава трезвен, когато министрите му развържат езиците си. Но сега това вече не беше нужно и имитациите бяха изхвърлени. Времената се промениха.
След като похапна скромно от вечерята от пет ястия и бодна по малко от трите различни вида сурово месо, пренебрегна трите вида вина, Панин сметна, че бе изпълнил за днес обществения си дълг. Изкачи се по стълбите, заслушан в силния дъжд. Разкопча горното копче на ризата си и влезе в своя апартамент. В съседната стая спяха малките му синове, за които се грижеше бавачка. Жена му се беше оттеглила след вечерята, както бе прието сред жените, за да могат съпрузите им да си говорят за важни неща — нелеп обичай, защото обикновено мъжете вече бяха толкова пияни, че едва ли можеха да говорят. Изпита облекчение, когато влезе в хола и затвори вратата след себе си. Най-сетне вечерта бе приключила. Не обичаше да идва тук, особено с децата. За него дачата беше място, където са умирали хора. И макар че тук играеха деца и звучеше техният смях, призраците си оставаха.