Фрол загаси лампите в хола и се упъти към спалнята, като извика жена си.
Нина седеше на края на леглото. А до нея бе седнал Лев. Дрехите му бяха прогизнали от дъжда, а панталоните кални. Ръката му беше превързана, но и превръзката бе мокра. Мръсната вода, която се стичаше от него, оставяше кръгло петно върху постелките. Лицето на Лев изглеждаше спокойно, но под това спокойствие се криеше колосална вътрешна енергия — под тънкото стъклено покритие бушуваше невероятен гняв.
Фрол бързо се ориентира.
— Нека аз седна до вас вместо жена ми.
Без да чака отговор, Панин даде знак на жена си да се приближи. Тя се изправи нерешително и бавно отиде при него. Лев не я спря и тя прошепна на Фрол:
— Какво става тук?
Фрол ѝ отговори, но така, че и Лев да чуе:
— Трябва да знаеш, че Лев преживя ужасен шок. Той е смазан от мъка и не разсъждава правилно. Проникването в дачата може да му струва живота. Ще трябва да се постарая това да не се случи.
Поспря и се обърна към Лев:
— Може ли жена ми да види как са децата?
Лев го стрелна с поглед.
— Децата ви са в безопасност. А вие имате нахалството да ме питате за това.
— Прав сте. Извинявайте.
— Жена ви ще остане тук.
— Добре.
Нина седна на един стол в ъгъла. Фрол продължи:
— Става дума за Елена, доколкото разбирам? Бихте могли да дойдете в кабинета ми или да поискате среща. Веднага бих уредил освобождаването ѝ. Нямам нищо общо с изпращането ѝ в болницата. Бях ужасен, когато научих. Абсолютно ненужно е било. Докторът е действал на своя глава. Смятал е, че постъпва правилно.
Фрол замълча.
— Да поръчаме на охраната да донесат нещо за пиене?
Лев обърна джобовете си.
— Не ви заплашвам с нищо. Нямам оръжие. Ако повикате охраната, ще ме арестуват.
Нина се изправи, готова да вика за помощ, но Фрол ѝ даде знак да си седне на мястото.
— Кажете какво искате, Лев.
— Фраершата за вас ли работи?
— Не.
След това седна до него.
— Ние работихме заедно.
Лев очакваше, че Фрол Панин ще отрича, но той не виждаше смисъл да лъже. Лев беше безпомощен, нито истината, нито лъжата можеха да му помогнат. Панин се изправи, свали сакото и разкопча няколко копчета на ризата си.
— Фраершата сама дойде при мен. Не знаех коя е. Нито знаех какво представлява бандитската общност в Москва. Те нямаха значение за нас. Тя беше проникнала в апартамента ми и ме чакаше. Знаеше всичко за вас. Нещо повече, знаеше за борбата между традиционалистите и реформаторите в партията. Предложи да работим заедно, защото целите ни в много отношения съвпадали. Искаше да получи свобода на действие, за да отмъсти на онези, които са участвали в ареста ѝ. В замяна ние бихме могли да се възползваме от серията извършени от нея убийства, за да насадим атмосфера на страх.
— И Лазар изобщо не я е интересувал?
Панин поклати глава.
— За нея той беше част от предишния ѝ живот, нищо повече. Той беше само претекст. Искаше вие да отидете в ГУЛАГ за наказание, за да видите отвътре света, в който сте изпратили толкова много хора. От наша гледна точка ние искахме да ви отстраним. Отделът за разследване на убийства беше единствената независима разследваща структура. Фраершата искаше да ѝ развържем ръцете. След като вас с Тимур ви няма, тя можеше да прави каквото си иска.
— КГБ не я ли търсеха?
— Направихме така, че да не стигнат близо до нея.
— Кого сложихте да управлява Отдела в наше отсъствие?
— Наши хора, които правеха каквото им наредим. Лев, вие за малко не предотвратихте убийството на патриарха. А това беше жизненоважна част от нашия план. Смъртта му потресе властите. Ако бяхте останали в града, Фраершата трябваше да ви убие. По някакви нейни съображения тя не искаше това. Предпочиташе да сте далеч и наказанието ви да бъде още по-ужасно.
— И вие се съгласихте?
Панин бе изненадан, че трябва да обяснява очевидни неща.
— Да. Съгласих се. Отстраних майор Грачов и сам заех позицията на ваш съветник, за да ви помогна да взимате правилните решения, тези, които ние искахме. Аз уредих нужните документи, за да проникнете в лагер №57.
— Вие и Фраершата сте го планирали?
— Изчаквахме подходящия момент. Когато чух доклада на Хрушчов, разбрах, че той е настъпил. Трябваше да действаме. Промените бяха отишли твърде далече.