— Вониш на тютюн.
Веднага съжали за думите си. Наистина миришеше на тютюн, но това бе миризмата на останалите. Не искаше да го обиди. Той се нацупи и се върна в апартамента. Зоя трябваше да проумее, че той не е като малката ѝ сестричка, за да го напътства.
При спомена за Елена чувството за вина стегна гърлото ѝ. Беше обмисляла много пъти решението си — ако не беше се присъединила към Фраершата, щяха да я убият. Но истината беше, че искаше да напусне Москва, да избяга и ако имаше право на избор — да се прибере вкъщи или да тръгне с нея — пак щеше да изостави сестра си.
— Сърдита ли си?
Изненадана, тя се обърна и видя Фраершата. Макар че живееха заедно вече шест месеца, тя си оставаше непристъпна и заплашителна, по-скоро извор на енергия, отколкото жив човек. Зоя се овладя.
— Жената със знамето ме спаси. Може да я убият за това.
— Зоя, трябва да си готова… Много невинни хора ще загубят живота си.
Същия ден
Фраершата тайно слезе по стълбите и се измъкна от двора, като се огледа дали някой не я е видял. Беше късна нощ и улиците бяха пусти. Нямаше и следа от агентите на AVH, които Зоя бе описала. Тя тръгна, като се спираше често с пресметната внезапност и се обръщаше рязко, за да се увери, че никой не я следи. Не се доверяваше на никого, включително и на привържениците си. Работниците, студентите и представителите на различните нелегални антисъветски съпротивителни движения бяха небрежни и непрактични, заети непрекъснато с безсмислени теоретични спорове. Затова за AVH не представляваше трудност да внедри свои информатори сред тях. Те бяха прекалено погълнати от себе си, за да забележат заплашващата ги опасност. Макар че Фраершата бе пристигнала по заповед на Фрол Панин, унгарските служби не подозираха за нейната дейност. Ако я хванат, щяха да я разстрелят веднага. Никой, освен конспираторите в Москва, не беше посветен в плановете им. Ако нейните последователи сред дисидентите научеха, че тя сътрудничи на съветските служби, щяха също да я убият.
Фраершата се наведе и вдигна от земята един позив — копие на редактираните шестнайсет точки с искания за промени. Те бяха формулирани вчера следобед на многолюдно събрание в Техническия университет. Тъй като нямаше как да се представи за студентка, Фраершата бе останала отвън. Бе чула, че темата на спора била дали студентите да напуснат DISZ, младежката студентска организация, в знак на протест срещу техните просъветски управници. Тя порица липсата им на амбиции и окуражи своите последователи сред студентите да предявят по-дръзки искания. През последните четири месеца бе работила в тази насока, упражнявайки натиск, предлагайки материална подкрепа, за да предизвика по-силно недоволство. Омразата им към окупаторите беше искрена и дълбока и тя се бореше да насочи чувствата им към по-решителни действия. Така можеше да постигне нещо. Нейната роля бе да внесе професионализъм сред любителите дисиденти. Вчера най-сетне успя да постигне успех. Бе изненадана с каква решителност и точност студентите формулираха след дебатите шестнайсетте точки.
Настояваме за незабавното изтегляне на всички съветски войски в съответствие с мирния договор.
На смачканите, изписани ръкописно листчета, които изнесоха от залата, това искане бе поставено на четвърто място. Фраершата бързо се върна в апартамента си и преписа исканията, като внесе една промяна — начело бе поставено настояването за изтеглянето на войските. Само след часове нейните хора раздаваха на всеки ъгъл позиви, в които текстът бе подсилен с провокационни извадки от секретния доклад.
Освен малкото членове на бандата, близък помощник на Фраершата стана нейният преводач Жолт Полгар, студент по инженерство, когото тя срещна в нелегалния революционен бар, разположен в мазето на една фабрика. Под ниския таван, който се губеше в кълба цигарен дим, Фраершата установи, че посетителите са обзети от сериозни амбиции. Жолт — син на състоятелен унгарски дипломат, който щеше да наследи кариерата и парите, при условие че приеме съветската окупация — владееше добре руски и унгарски и бързо се превърна в най-ценния посредник на Фраершата. Тя се развличаше с него, спеше с него и го подмамваше с историите за собствената си безмилостност. Но ценеше способностите му и го ласкаеше, като го наричаше свободомислещ революционер. В действителност не виждаше в него нищо повече от разбунтувал се млад човек против баща си, когото презираше като олицетворение на просъветски лакей. Независимо от причините той беше смел идеалист, лесен за манипулиране. Бе предложил да се проведе демонстрация в подкрепа на шестнайсетте точки — вдъхновяваща идея. По всичко личеше, че идеята е възприета и от други, и Фраершата си мислеше дали това не е някоя от групите на Панин. Както и да е, в резултат на това се планираха две шествия от различни части на града, насочени към площад „Палфи“. И преди това е имало протестни демонстрации в града, но от тях не произлезе нищо сериозно. Фраершата бе убедена, че само когато хората застанат един до друг и се подкрепят взаимно, има шанс гневът им да се превърне от какавида в пеперуда, от горчиво примирение в героично насилие.