Когато стигна до хотел „Астория“, на няколко преки от нейния апартамент, Фраершата спря за момент, за да огледа кръстовището, преди да вдигне поглед към горния етаж. На последния прозорец до ъгъла гореше червена свещ — сигналът, уговорен от нея, че може да се качи горе. Тя заобиколи хотела и влезе през опустелите кухни, качи се до най-горния етаж и спря пред последната врата в края на коридора. Почука. Вратата ѝ отвори охранител с изваден пистолет. Зад него се появи друг. Тя влезе в стаята, където я обискираха, преди да я пуснат по-навътре. Фрол Панин седеше на масата и гледаше през прозореца като поет, потънал в съзерцание.
В плановете си Фраершата никога не бе предвиждала съюз с Панин или с когото и да е друг, подобен на него. Но когато пристигна в Москва, бързо разбра, че ако не иска да се задоволи с обикновено отмъщение, като забие нож в гърба на Лев, ще има нужда от подкрепа. По същия начин и Будапеща не влизаше в намеренията ѝ, това беше поредната импровизация. След като създаде илюзията за смъртта на Зоя, първоначалното ѝ намерение — да убие мечтите на Лев за семейно щастие — беше постигнато. Лев страдаше, както навремето бе страдала тя — загубата на син срещу загубата на дъщеря. Той беше сломен, принуден да живее с мъката до края на дните си, и дори не можеше да поддържа в себе си огъня на справедлив гняв, който крепеше нея в най-трудните дни от нейния живот. След като бе отмъстила, започна да мисли какво да прави по-нататък. Бе очевидно, че не може да се освободи от Панин и да изчезне. Ако престане да му бъде полезна, той ще заповяда да я убият. Ако успее да се скрие, очакваше я охолен живот и скучна старост, а такава перспектива не я привличаше. Когато чу за операциите му зад граница и за опитите да организира безредици в страните от съветския блок, тя му предложи услугите си. Отначало Панин се отнесе скептично към инициативата ѝ, но Фраершата възрази, че тя ще е много по-убедителен антисъветски агитатор, отколкото лоялните агенти на КГБ, които той използваше.
Панин ѝ протегна ръка — възпитан жест, който ѝ се стори абсурден. Въпреки това стисна ръката му. Той се усмихна.
— Долетях тук, за да проверя напредъка на нещата. Нашите войски са заели позиции на границата. Те са там от доста време.
— Ще си получите въстанието.
— Това трябва да стане още сега. След една година то ще е безполезно.
— Ние сме на прага на въстанието.
— Другите ми групи постигнаха по-големи успехи от вас. Например в Полша…
— Бунтовете, които предизвикахте в Познан, бяха жестоко потушени, без да причинят ущърб на авторитета на Хрушчов. Те не постигнаха резултата, който очаквахте, иначе нямаше да се занимавате с Будапеща.
Панин кимна, за пореден път възхитен от способността ѝ да оценява правилно положението. Тя беше права. Плановете на Хрушчов да ограничи конвенционалните въоръжения не се провалиха. Те заемаха централно място в неговите реформи. Хрушчов твърдеше, че Съветският съюз не се нуждае вече от толкова много танкове и войски, защото притежава ядрено оръжие и изгражда експериментална система за ракетна отбрана, за обслужването на която ще са нужни шепа учени и инженери, а не милиони войници.
Панин смяташе подобна политика за опасно безразсъдна. Освен неточността на ракетите Хрушчов подценяваше значението на военните, както бе подценил отражението на секретния си доклад. Военните съществуваха не само за да пазят страната от външни агресори, истинското им предназначение беше да запазят Съветския съюз обединен. Народите от съветския блок бяха обединени не от идеологията, а от танкове, самолети и войски. Неговите съкращения на армията заедно с откровения саботаж, породен от доклада, подлагаха страната на смъртна опасност. Панин и неговите привърженици смятаха, че армията не само не трябва да се съкращава, а да се увеличи и превъоръжи. Разходите за армията трябва да се увеличават, а не да се съкращават. Безредиците в Будапеща или в който и да е град в Източна Европа трябва да покажат, че делото на световната революция зависи и от конвенционалната военна мощ, а не само от ядрения арсенал. Няколко милиона мъже с пушки биха напомнили на населението, както у дома, така и в чужбина, кой контролира положението.