Карой погледна през прозореца и добави:
— Войските не минават границата. Оттук нататък ще действаме като цивилни. Там, където отиваме, не обичат руснаците.
Обърна се към Раиса:
— За тях няма разлика между вас и вашия съпруг. Няма значение, че вие сте учителка, а той офицер. Те еднакво ще ви мразят.
Тонът му накара Раиса да настръхне.
— Аз знам какво е омраза.
На границата Карой подаде на граничарите документите. Погледна към Раиса и Лев, които седяха в другия край на вагона и си шепнеха, като се стараеха да не гледат към него — сигурен признак, че обсъждат доколко могат да му се доверят. Най-добре би било да му нямат никакво доверие. Получената заповед беше ясна и проста — да възпрепятства влизането на Лев и Раиса в града, преди да започне въстанието. След като Фраершата изпълни задачата си, Лев, за когото бяха му съобщили, че е решителен и упорит, професионален убиец, щеше да получи възможност да си отмъсти.
Контролирана от Съветския съюз Източна Европа
Унгария
Будапеща
Същия ден
Въодушевена, Зоя стискаше ръката на Малкия, за да не го загуби сред хилядите, които се стичаха на площада пред парламента от всички улици и кръстовища. През последните години тя идеализираше смъртта като единствен изход от самотата, а сега ѝ се искаше да скача от радост и да извика на целия свят, сякаш извинявайки се: „Аз съм жива!“.
Демонстрацията надмина всички очаквания. Тя вече не се състоеше само от студенти и дисиденти, а сякаш целият град се стичаше на площада, хора прииждаха от домовете си, учрежденията и фабриките, неспособни да устоят на всеобщото привличане, което ставаше все по-силно с присъединяването на всеки нов човек. Зоя разбираше защо се събират именно тук. Парламентът трябваше да бъде център на властта, мястото, където се решава съдбата на нацията. В действителност той нямаше такова значение, беше само красива и величествена фасада на съветската окупация. Красотата му само правеше обидата по-силна.
Слънцето бе залязло, но настъпващата нощ не намали възбудата. Прииждаха все повече хора, пренебрегнали благоразумието и предпазливостта. Напливът не спираше, макар че площадът се препълни и тълпата ставаше все по-плътна. Тук цареше атмосфера на приятелство и единение. Непознати хора разговаряха помежду си, смееха се и се прегръщаха. На Зоя не беше ѝ се случвало да присъства на подобна масова манифестация. Беше задължена да участва в първомайските манифестации в Москва, но те протичаха съвсем различно. И не ставаше дума само за мащабите. Тук царяха анархия, липса на принуда и на власт. По ъглите не стояха милиционери. Нямаше нито танкове, нито маршируващи с високо вдигнати крака войници покрай плътно скупчени деца, размахващи червени знаменца. Това беше безстрашен протест, предизвикателство, в което всеки бе свободен да прави каквото иска, да пляска с ръце, да пее и да вика:
— Russkik haza! Russkik haza! Russkik haza!
Хиляди крака тропаха в този ритъм и Зоя се присъедини към тях, вдигаше свитите си юмруци към небето, обзета от възмущение, което изглеждаше направо абсурдно, предвид нейната националност.
Руснаци, махайте се!
За нея нямаше значение, че тя самата е рускиня. Чувстваше се у дома си тук, сред тези хора, които бяха понесли същите страдания като нея, които познаваха потисничеството.
Зоя беше по-ниска от мъжете и жените, които я заобикаляха, и се надигаше на пръсти, за да може да вижда наоколо.
Изведнъж усети, че две ръце я хващат за кръста, и Фраершата я повдигна нагоре, сложи я на раменете си, за да може да обгърне с поглед целия площад. Тълпата беше по-голяма, отколкото си представяше, и заемаше цялото пространство пред парламента, чак до реката зад него. Хора имаше по кръстовищата, по тревните площи и по трамвайните релси. Някои се катереха по стълбовете и паметниците.
Изведнъж, без никакво предупреждение светлините пред парламента угаснаха и целият площад потъна в мрак. През тълпата премина недоумяващ ропот. На страничните улици електричеството не беше спряно. Явно някой искаше да им попречи и да ги накара да се разпръснат, като използва тъмнината като оръжие. Чуха се възгласи и Зоя видя първата факла, направена от усукан вестник. Бързо пламнаха отвсякъде и други импровизирани факли. Ето че ще се сдобият със собствена светлина. Фраершата ѝ подаде усукан брой от всекидневника „Свободен народ“ и един от нейните хора го запали, като го въртеше бавно, за да се разгори огънят. Зоя го вдигна над главата си. От мастилото пламъците му добиха синкавозелен оттенък. Тя го размаха над главата си и стотици факли от всички страни ѝ отговориха.