Когато Фраершата я свали на земята, Зоя бе толкова развълнувана, че застана на пръсти и я целуна по бузата. Фраершата замря. Макар че Зоя вече беше здраво стъпила на земята, ръцете на Фраершата продължаваха да я стискат. Зоя чакаше, притаила дъх от страх, че е направила някаква непростима грешка. В тъмното не виждаше изражението на Фраершата, но в този миг някой до тях запали вестник. На трепкащата червеникава светлина Фраершата изглеждаше така, сякаш е видяла призрак.
Усещаше целувката на бузата си като изгарящ огън. Отблъсна Зоя настрани и докосна мястото на целувката. Беше сгрешила, като качи Зоя на раменете си. Без да иска, бе позволила да се върне онази Анисия, каквато беше тя някога: съпруга и майка. В душата ѝ се прокраднаха нежност и любов, чувствата, които бе изтръгнала от себе си. Извади ножа и прокара острието му по бузата си, за да остърже остатъците от целувката. Изпита облекчение, изтри ножа и го прибра.
Възвърнала самообладанието си, тя огледа покривите на околните сгради, ядосана на Панин, че не е разположил снайперисти на тях. Жолт Полгар проследи погледа ѝ и я попита:
— Какво търсиш?
— Къде са онези от AVH?
— Тревожиш се за безопасността ни?
Фраершата прикри изненадата си от неговата наивност.
— Тук няма с кого да се сражаваме.
— Студентите се опитват да излъчат по радиото шестнайсетте искания. Говори се, че ръководството им отказало. Полицаите от AVH охраняват зданието, за да запазят съветския контрол.
Фраершата го хвана за раменете.
— Точно така! Там ще започнем нашата борба!
Пробивайки си път през тълпата, тя се измъкна навън. Това мирно сборище с неговата пасивност я вбесяваше. Отдалечавайки се от площада пред парламента, те видяха, че настроението се променя. По булеварда, който водеше към музея, хората тичаха в различни посоки — някои уплашени, а други гневни, носеха павета, изкъртени от настилката. Отиваха към радиото, което се намираше на „Броди Шандор“, тясна улица, която стигаше до музея. Колкото и мирно да бе започнал протестът, тук тълпата буйстваше — прозорците на радиото бяха изпочупени и под краката им хрущяха парчета стъкло като замръзнали локвички. Насред пътя имаше обърнат камион, чиито колела още се въртяха, а предницата му беше смачкана. Вратите на радиото бяха заключени и охранявани.
Жолт поразпита хората наоколо и се върна при Фраершата, минавайки шепнешком от унгарски на руски.
— Студентите настояли да прочетат исканията си по радиото. Но директорът, една жена…
— Коя е тя?
— Казва се Бенке, лоялна комунистка, но май не е особено умна. Предложила компромис. Не ги пуснала в зданието на радиото, но им дала подвижна радиостанция, по която студентите прочели исканията си.
Фраершата го изпревари.
— Това е било номер.
— Колата нищо не е предавала. Вместо декларацията предавала заповеди всички да се прибират по домовете, защото нарушават реда. Студентите преобърнали колата и се опитали да избият с нея вратата. Настоявали да влязат в радиото. Казвали, че то е национална собственост и принадлежи на тях, а не на Съветите.
Фраершата се огледа, преценявайки силата на тълпата.
— Къде са сътрудниците на AVH?
— Вътре.
Фраершата вдигна глава. Зад прозорците на горните етажи се мяркаха униформени силуети. Разнесе се някакво съскане и улицата потъна в кълба дим. Сълзотворният газ излизаше от балони като някакъв отмъстителен дух от бутилка, набъбваше и се разстилаше. Тя нареди на своите хора да отстъпят и провери дали Зоя и Малкия ги следват. Качиха се по стълбите на музея, където ги притискаше сълзотворният газ. Когато стигнаха до най-горното стъпало, спряха и се огледаха. Белите кълба се виеха около глезените им, но нямаше никаква опасност. Основният облак мина по улицата и плъзна по булеварда. От химическата мъгла изплуваха фигурите на хора, които падаха на колене и се задушаваха от кашлица.
Когато облакът се поразсея, Фраершата се спусна долу и огледа опустялата улица. Цареше мрачна тишина. Тълпата се беше разпръснала и бунтът бе потушен. Фраершата поклати глава. Ако нощта премине без инциденти, властите ще поемат инициативата и ще възстановят контрола си. Тя решително закрачи към зданието на радиото.
— Елате с мен.
Сълзотворният газ още не беше се разсеял напълно. Фраершата не смяташе да чака, прехвърли се през загражденията и излезе на средата на улицата, където я обгърнаха кълбата отровен газ. Закри устата и носа си с ръка. Почти веднага започна да кашля, но продължи да върви към входа на радиото. Очите ѝ сълзяха.