Малкия я настигна и я хвана за ръката.
— Да си вървим.
— Почакай.
Зоя се освободи, промъкна се през тълпата, изправи се пред лицето на Сталин и го заплю в голямото опулено око. Беше тичала твърде бързо и устата ѝ бе пресъхнала, така че не успя да събере много слюнка. Това нямаше значение. Избухна смях. Доволна, тя беше готова да си тръгне. Но преди да направи крачка, някой я вдигна и я постави върху главата на Сталин, върху бронзовата му коса. В тълпата оживено обсъждаха нещо, обръщайки се към нея. Тя кимна, без да има представа какво ѝ говорят. Двама от мъжете изтичаха до камиона и убеждаваха за нещо шофьора, а друг ѝ подаде новото унгарско знаме. Камионът запали и бавно потегли. Отпуснатите вериги, закачени за главата на Сталин, се опънаха. Главата смени положението си и започна да се върти като оживяла. За да се задържи, Зоя се хвана за пътния знак. Всички заговориха тревожно и тя усети, че я питат дали всичко е наред. Тя кимна и хората дадоха знак на шофьора да ускори. Главата на Сталин се понесе, подскачайки, по трамвайните релси.
За да попречи на гигантската глава да я изхвърли, Зоя се разкрачи и се хвана здраво за пътния знак. Тя доби самоувереност и се изправи. Видя загриженото изражение на Малкия, усмихна му се, за да го успокои, и му кимна да се присъедини към нея. Той обаче отказа и остана да стои с кръстосани на гърдите ръце, притеснен от нейното безразсъдство. Пренебрегнала недоволството му, тя позираше пред тълпата с протегната напред ръка като императрица, покачена върху колесницата си. Камионът се движеше бавно и главата на Сталин се влачеше едва-едва, поради което знамето висеше отпуснато. Тя направи знак на шофьора да кара по-бързо.
Камионът ускори и изпод челюстта на Сталин запръскаха искри. Косата на Зоя се вееше и знамето се развя и опъна зад нея. За миг тя се превърна в символ на въстанието — момиче, стъпило върху главата на Сталин, с развято унгарско знаме. Огледа се, надявайки се да прочете одобрение в очите на тълпата, мечтаейки някой да я снима.
Обаче аудиторията ѝ се беше разпръснала.
В края на булеварда „Йожеф“ стоеше танк. Оръдието му беше насочено право към тях, веригите му скърцаха по паважа и той напредваше с голяма скорост. Камионът спря рязко и веригите се отпуснаха, от което главата на Сталин се преобърна, и носът ѝ се заби в паважа, като изхвърли Зоя. Зашеметена, тя се простря насред площада.
Малкия дотича и ѝ помогна да се изправи. Тя седна с усилие и видя, че танкът е само на стотина метра от тях. Подпирайки се на Малкия, тя стана и за да намерят прикритие, двамата хукнаха към най-близкия магазин. Зоя се обърна назад и видя, че танкът стреля — появи се жълт пламък и се чу свистене. Снарядът се взриви на улицата зад тях — избухна облак дим, разхвърчаха се камъни, плъзнаха пламъци. Ударната вълна ги блъсна и ги повали на земята.
От облака изскочи главата на Сталин, блъсна се в паважа и полетя към тях, повлякла веригата си, сякаш искаше да си отмъсти за оскверняването. Зоя блъсна Малкия и го събори в мига, когато тя профуча само на сантиметри над тях, преди да разбие витрината и да ги обсипе с парчета стъкло. Главата бе повлякла и камиона, към който беше завързана, преобърна го и той застърга по паважа. В кабината надолу с главата беше увиснал шофьорът.
Преди да се изправят, танкът изплува от облака като някакво метално чудовище. Те пропълзяха назад до разбитата витрина на аптека. Нямаше къде другаде да се скрият. Нов изстрел обаче не последва. Отвори се люкът на танка, отвътре излезе танкист, който хвана ръчките на картечницата и я обърна към тях. Парализирани от страх, те останаха неподвижни. Когато войникът обърна картечницата срещу тях, един куршум го уцели в лицето. По танка затрополиха куршуми, идващи от всички страни на площада. От екипажа издърпаха убития войник вътре. Но преди да успеят да затворят люка, двама мъже заобиколиха танка с бутилки в ръце, от които стърчаха запалени парцали. Успяха да ги хвърлят вътре и танкът пламна.
Малкия дръпна Зоя.
— Да се махаме оттук.
Този път тя се съгласи.
Контролирана от Съветския съюз Източна Европа
Унгария
Будапеща
Хълмът Буда
27 октомври
Очевидната мудност на водача все повече дразнеше Лев. Напредваха прекалено бавно. Бяха нужни два дни, за да пропътуват хиляда километра до унгарската граница, и още три, за да преодолеят триста километра до Будапеща. Едва когато Карой чу по радиото съобщение за размирици в столицата, темпото се ускори. Лев и Раиса го засипаха с въпроси, но в отговор той само преведе съобщението на говорителя за незначителни размирици, предизвикани от банда фашисти. От думите му не можеше да се прецени мащабът на безредиците. Новините по радиото явно бяха най-строго цензурирани и със сигурност подценяваха случилото се. Призивът към смутителите на реда да се разотидат по домовете си подсказваше, че властите вече не контролират ситуацията. Поради недостатъчната информация Карой реши, че е опасно да влязат направо в града, и мина по заобиколни пътища, избягвайки няколко поста на съветските войски. След като дълго криволичиха, накрая се оказаха в Буда, избягвайки центъра, административните здания и седалището на компартията, най-вероятните огнища на напрежение.