Вече се зазоряваше, когато Карой паркира колата на върха на хълма Буда, няколкостотин метра над града. Съседните улици бяха пусти. В подножието на хълма Дунав разделяше града на две части — Буда и Пеща. Докато Буда беше относително спокойна, от другата страна на реката се чуваха изстрели. Пушек се издигаше над някои сгради.
Лев попита:
— Съветските войски още ли не са започнали щурм на града? Въстанието потушено ли е?
Карой сви рамене.
— И аз знам колкото вас.
Раиса се обърна към него:
— Това е вашият дом. Вашият народ. Панин ви използва, за да реши политически разногласия. Как можете да работите за него?
Карой се опита да скрие раздразнението си.
— Ще бъде най-разумно моят народ да загърби мечтите си за свобода. Те ще струват живота на много хора. Ако успеят да накажат тези размирници, ще е добре за всички нас… Каквото и да си мислите за мен, единственото, което искам, е да живея в мир.
Излязоха от колата и Карой ги поведе надолу по склона.
— Първо да отидем у дома.
Той живееше близо, почти до замъка, на склона, който се издигаше над Дунав. Докато се качваха по стълбите, Лев се поинтересува:
— Сам ли живеете?
— Не, със сина си.
Карой досега не беше споменавал семейството си и не добави нищо повече. Когато влязоха, той обиколи стаите и накрая извика:
— Виктор?
Раиса го попита:
— На колко години е синът ви?
— Двайсет и три.
— Тогава сигурно има някакво просто обяснение за отсъствието му.
Лев добави:
— Какво работи?
— Неотдавна постъпи в AVH.
Лев и Раиса замълчаха, разбирайки безпокойството му. Карой погледна през прозореца и каза, повече на себе си, отколкото на тях.
— Няма причини за безпокойство. Най-вероятно са повикали всичките си служители в Главното управление още от самото начало на размириците. Той сигурно е там.
Апартаментът беше зареден с храна, газ за осветление, свещи и цяла колекция оръжия. Откакто бяха прекосили границата, Карой носеше пистолет. Предложи Лев и Раиса да последват примера му, защото нямаше никаква гаранция, че като не са въоръжени, ще ги вземат за мирни граждани. Лев избра един ТТ-33, малък, стабилен пистолет съветско производство. Раиса неохотно взе в ръката си пистолет, но като знаеше колко опасна за тях е Фраершата, реши да се научи как да го ползва.
Напуснаха апартамента и тръгнаха надолу с намерението да прекосят Дунава и да отидат в другата част на града, където със сигурност Зоя помага на Фраершата в центъра на въстанието. Минаха през площад „Сена“ и си проправиха път през импровизирани укрепления. На входовете седяха и пушеха младежи, а до тях бяха складирани саморъчно направени бензинови бомби. Преобърнати трамваи блокираха съседните улици. Разположени по покривите снайперисти следяха придвижването им. Стараейки се да не събудят подозрения, те бавно пресякоха площада и се насочиха към реката.
Карой ги поведе по широкия мост „Маргит“, прехвърлен на другия бряг през един малък остров насред Дунав. Когато стигнаха до средата, Карой им даде знак да спрат. Наведе се и посочи към съседния мост. Там бяха спрели танкове. Тежки бронирани машини имаше и на площада пред Парламента. Очевидно съветските войски се бяха намесили, но още не бяха овладели положението, ако се съди по укрепленията на въстаниците. Карой разбра, че представляват чудесна мишена, затова се наведе и забърза. Лев и Раиса го последваха, брулени от ледения вятър, и изпитаха облекчение, когато най-сетне стигнаха до другия бряг.
Обстановката в града беше странна — нито бойно поле, нито нормален град. Но двете състояния преминаваха едно в друго, понякога на разстояние от няколко крачки. Зоя можеше да бъде навсякъде. Лев беше взел две снимки, едната семейна, направена съвсем неотдавна. Зоя изглеждаше нещастна и жалка, пребледняла от омраза. Другата снимка бе на Фраершата от времето на ареста ѝ. Наистина бившата жена на свещеника се беше променила неузнаваемо и снимката беше безполезна. Карой ги показваше на минувачите, които бяха готови да помогнат. Без съмнение много семейства издирваха близките си. Но хората им връщаха снимките, като поклащаха извинително глава.