Скоро се озоваха в тясна улица, незасегната от сраженията. Беше сутрин и дори бе отворено едно малко кафене. Посетителите си пиеха кафето, сякаш нищо не беше се случило. Единственият признак, че нещо не е наред, беше купчината позиви, сметени в канавката. Лев се наведе, вдигна едно тънко листче и го почисти от мръсотията. В горния му край имаше нещо като емблема — православно разпятие. Текстът бе на унгарски, но той разчете едно име: Никита Сергеевич Хрушчов. Това беше работа на Фраершата. Окуражен от това доказателство за присъствието ѝ в града, той подаде позива на Карой.
Карой беше съсредоточил цялото си внимание в една далечна точка на края на улицата. Лев проследи погледа му. Улицата излизаше на малък площад, където стърчеше самотно дърво без листа. Мястото беше ярко осветено от слънцето, за разлика от тъмната сянка на улицата, където стояха те. Когато очите му свикнаха с контраста, той се вгледа в ствола на дървото. Стори му се, че се клатушка.
Карой хукна натам. Лев и Раиса забързаха след него покрай кафенето, с което привлякоха вниманието на посетителите. Спряха на края на улицата, на границата на осветения площад. На най-дебелия клон на дървото висеше човек с главата надолу. Краката му бяха вързани с въже. Ръцете му се люлееха свободно като зловещо омагьосано махало. Под тялото беше накладен огън. Косата беше изгоряла, кожата овъглена и вече не можеше да бъдат разпознати чертите на лицето. Беше гол до кръста — проява на благоприличие, несъвместима с жестокостта на убийството. Огънят бе обгорил раменете и гърдите, но по незасегнатите участъци на кожата личеше, че той е бил много млад. Униформата, куртката и кепето се търкаляха сред въглените под него. Бяха го изгорили на огън, запален със собствената му униформа. Лев изведнъж сякаш чу гласа на Фраершата да му шепне на ухото.
Така ще постъпят и с тебе.
Този човек е бил сътрудник на AVH.
Лев се обърна и видя как Карой се е хванал с две ръце за косата като въшлясал и нарежда:
— Аз не мога…
След това се наведе по-близо, протегна ръка и докосна обгореното лице, преди да се отдръпне и да обиколи тялото.
— Не знам…
Обърна се към Лев:
— Как мога да съм сигурен, че това не е моят син?
Падна на колене в изгасналия огън, от който избухна облак от пепел. Тълпата наоколо наблюдаваше сцената. Лев обгърна с поглед лицата на хората — на тях се четяха враждебност и гняв срещу тази проява на съчувствие към техния враг, гняв заради съмнението в справедливото им наказание. Лев се наведе към Карой и го прегърна.
— Трябва да тръгваме.
— Аз съм баща. Трябва да разпозная сина си.
— Това не е вашият син. Синът ви е жив. Ние ще го намерим. Да вървим.
— Да-да, жив е. Наистина ли?
Лев помогна на Карой да се изправи, но тълпата не се разпръсваше да им направи път.
Лев забеляза, че Раиса посяга към пистолета, скрит в панталона ѝ. Беше права. Те бяха в опасност. Няколко души от тълпата започнаха да си говорят — един от тях носеше патрондаш на рамото си с дебели като пръсти патрони. Имаха заплашителен вид. С насълзени очи Карой извади снимките на Зоя и Фраершата. Когато ги видя, човекът с патрондаша се успокои и прегърна Карой през рамото. Започнаха да си говорят. Тълпата постепенно се разпръсна. Когато всички си тръгнаха, Карой прошепна на Раиса и на Лев:
— Дъщеря ви току-що ни спаси живота.
— Той я е виждал?
— Да се сражава при кино „Корвин“.
— Какво друго каза?
Карой замълча за миг.
— Че трябва да се гордеете с нея. Тя е убила много руснаци.
Същия ден
Приближаващият се съветски бронетранспортьор предизвика такава паника сред тълпата, сякаш бе се взривил снаряд. Хората се пръснаха в различни посоки, за да се махнат колкото може по-бързо от улицата. Раиса бягаше с всички сили, заобиколена от мъже, жени и деца. Един възрастен човек падна. Някаква жена се опита да му помогне, като го хвана за палтото, и се мъчеше да го издърпа встрани. От бронетранспортьора или не го видяха, или им беше все едно, но се канеха да прегазят и двамата, сякаш бяха дребни камъчета в краката им. Раиса се хвърли назад и едва успя да издърпа мъжа настрани, когато веригите прогърмяха толкова близо до нея, че тя усети студения полъх на метала.