По-големият брат се ядоса.
— Учих напразно четири години, за да стана лекар. Никоя болница няма да ме вземе на работа.
Лев ги изведе от кабинета в помещението на печатницата, по-далеч от трупа на баща им.
— Едва сутринта сте се обезпокоили, че баща ви не се е върнал от работа. Знаели сте, че ще работи до късно, иначе бихте се разтревожили още през нощта. Ако е така, защо на машините няма набрани страници, готови за печат? Тук има четири линотипни машини и нито една не е заредена. Нищо не подсказва, че някой е работил.
Приближиха се до огромните машини, всяка от тях беше снабдена с устройство, подобно на пишеща машина с клавиатура. Лев отново се обърна към братята:
— Сега вие имате нужда от приятели. Не мога просто да си затворя очите за самоубийството на баща ви. Мога само да ходатайствам пред началството с молба да не се предприемат никакви действия, които да попречат на кариерата ви. Сега времената са други — децата не бива да отговарят за грешките на родителите си. Но вие трябва да заслужите подкрепата ми. Разкажете какво е станало тук. Върху какво работеше баща ви?
По-малкият брат сви рамене.
— Работеше върху някакъв държавен документ. Не сме го чели, а просто унищожихме всички набрани страници. Още не беше приключил набирането. Помислихме си, че е депресиран, защото му предстои да отпечата поредното некачествено списание. Изгорихме оригинала и разтопихме формите. Нищо не запазихме. Това е истината.
Лев не беше склонен да се откаже. Той посочи машините и попита:
— На коя от тях работеше той?
— На тази.
— Покажете ми как действа.
— Но ние унищожихме всичко.
— Моля ви.
Авксенти погледна брат си, търсейки одобрението му. Той кимна.
— Машината се задейства с клавиатурата. От задната страна на устройството едно приспособление подрежда отливките. Всеки ред съдържа отделни буквени отливки, разделени с интервали. Когато редът е завършен, той се отлива от печатарска сплав на разтопено олово и калай. Получава се заготовка. След това заготовките се подреждат върху тази каса и се получава готова страница. Тя се намазва с мастило, върху нея се търкулва ролката хартия и текстът е отпечатан. Но, както вече казахме, ние разтопихме всички набрани страници. Нищо не остана.
Лев обиколи машината. Проследи с поглед механичния процес — от набора на буквените отливки до сглобяването им. После попита:
— Когато ги набирам, буквените отливки се подреждат в тази каса, така ли?
— Да.
— Тук няма пълни редове. Вие сте ги унищожили, но е останал един недовършен ред.
Лев посочи незавършения ред от буквени отливки.
— Баща ви е набрал половината от реда.
Синовете надникнаха в машината. Лев беше прав.
— Искам да отпечатаме тези думи.
По-големият син започна да чука по интервалния клавиш.
— Ако се добавят нови интервали до края на реда, той ще се запълни до стандартната дължина и ще може да се отлее заготовка.
Към незавършения ред се добавиха допълнителни отливки и той бе запълнен. Едно бутало избута разтопеното олово и се получи тясна, продълговата заготовка — последните думи, които Сурен Москвин беше написал преди смъртта си.
Заготовката лежеше настрани и буквите не се виждаха. Лев попита:
— Гореща ли е?
— Не.
Той я пое и я сложи върху касата. След това намаза повърхността ѝ с мастило, покри я с лист хартия и го натисна.
Същия ден
Седнал пред кухненската маса, Лев разглеждаше листчето хартия. Само три думи бяха останали от документа, който бе накарал Сурен Москвин да посегне на живота си:
При изтезания Ейхе
Лев отново и отново препрочиташе тези думи и не можеше да откъсне поглед от тях. Извадени от контекста, те продължаваха да имат хипнотичен ефект. Накрая магията изчезна. Той тръсна глава, бутна листчето настрани и отвори чантата, която лежеше на масата. Вътре имаше две секретни досиета. За да получи достъп до тях, той си издейства специално разрешение. С първото нямаше никакви проблеми, защото то се отнасяше до Сурен Москвин. Второто обаче възбуди редица въпроси. То се отнасяше до Роберт Ейхе.
Отваряйки първите документи, в натрупаните листа на досието Лев усети тежестта на миналото на Москвин. Беше работил в службите за сигурност — чекист, както и самият Лев. Но много по-дълго от него, запазвайки работата си, докато хиляди други са били разстреляни. Сред документите имаше списък на онези, за които Москвин беше донасял по време на кариерата си:
Нестор Юровски, съсед. Разстрелян